Карен Онник Бейлерян е роден на 23.07.1966 г. в гр. Варна.
През 1985 г. е приет за курсант в ВВМУ “Н. Й. Вапцаров“. Там рисува първите си картини с маслени бои и пише първите си стихотворения, представени в Литературния клуб на училището. Приет е във Варненския технически университет, специалност „Енергетика“. От 1992 г. обучава скаути – деца от седем до осемнадесетгодишна възраст, което продължава и до момента. През 1994 г. завършва магистърска степен по специалността „Енергетика“ , а през 1997 г. завършва и специалността „Право“. От 1998 г. е избран от Висшия съдебен съвет за прокурор и започва работа в Районна прокуратура – Варна. През 2002 г., заедно с колеги магистрати и адвокати, създава Театрално общество на юристите „Арт юс“. На 16.04.2009 г. напуснал Прокуратурата и се включва в Адвокатска колегия – Варна, като адвокат по наказателни дела. През 2017 г. става лауреат на Националния конкурс „Петко и Пенчо Славейкови“ за лирично стихотворение и носител на Наградата на публиката. Дава идея за поставяне на фигура на Пенчо Славейков пред дома му в гр. Трявна и пред хотела, където е починал в гр. Брунате (Италия), и идеята за закупуване на хотела и превръщането му в музей на Пенчо Славейков. На 06.09.2019 г., се реализиран първият етап – поставена е пластиката пред дома на Славейкови в Трявна.
През 2020 г. излиза от печат първата му книга „Самотен пътешественик“ – стихове и размисли. Втората му книга – сборник с разкази и стихове „Завет върху водата“, излиза през 2022 г. Година по-късно е издаден романът му „Пътуване за двама – последният изгрев на Сократ“. През 2024 г. излиза романът му „Дългият път към Храма – Спасяването на кивота“, а през 2025 г. – романът „Дългият път към Храма – Докоснати от Светия Дух“.
На 16.05.2025 г. е приет за член на Съюза на българските писатели“.
ЗАЛЕЗ
А слънцето ще грее и без мен,
на мястото ми други ще стоят,
но знам, че ще съм имал този ден,
достатъчен да бъда в този свят…
Защото съм могъл да те обичам
и ти си ме обичала така,
че двамата ни мога да обричам,
да скрие всеки своята душа…
Лъчите ѝ, в сърцето ми събрани,
огряват само истинска любов,
която съм получил като рани,
за силата ѝ без да съм готов…
Застанал сам, стоя и съм загледан
на залеза съдбовен към брега.
Доволен съм, защото съм им предан,
защото ме обичат и сега…