Съюзът на българските писатели (СБП) е творческо сдружение, създадено през 1913 г. с почетен председател Иван Вазов. Обединявайки значими майстори в областта на художествената литература, СБП се превръща в авторитетна организция със сериозно влияние в областта на културата. Сред председателите му и в неговите ръководства са избирани едни от най-даровитите и популярни литературни творци. В години на подем и на национални катастрофи СБП неизменно отстоява хуманни и родолюбиви ценности. Популяризирането на приноса на българските писатели в националната, европейската и световната литература и активната обществена позиция на творците са белег за естетическа и социална значимост на писателския съюз.
Въпреки различните политически влияния и идейни пристрастия, може да се каже, че СБП е сдружение с плуралистичен дух и естетическо многообразие. Развиването на всички литературни жанрове, на цялата палитра на литературните изяви е характерно за СБП. С особено внимание писателите се отнасят към традициите на българската словесност и съвременното развитие на българския език, към преподаването и изучаването на българската литература.
В различните години СБП издава десетки литературни периодични издания, сред които, сп. „Пламък“, сп. „Септември“, в. „Литературен фронт“, в. „Български писател“, в. „Словото днес“, сп. „Съвременник“, сп. „Славейче“, сп. „Факел“, сп. „Картинна галерия“, два бюлетина на СБП и др. Издателството на Съюза „Български писател“, като едно от най-големите издателства у нас, и днес дава възможност да се издава и преиздава литературната класика и да се утвърждават нови имена в литературата.
Към СБП в различни години се създават секции на белетристи, поети, литературни критици, публицисти, драматурзи, автори на литература за деца и пр., както и Кабинет на младия писател, и дружества на писателите в провинцията, повечето от които имат периодични литературни издания и алманаси.
СБП има активна международна дейност, договори за сътрудничество със сродни писателски сдружения от други държави и творческо сътрудничество с редица международни организации и форуми в областта на литературата и културата. Трайна следа оставят международните писателски срещи в София „Мирът – надежда на планетата“, в които участваха плеяда видни писатели от цял свят.
СБП и в миналото, и днес е привлекателно творческо средище, което работи с всички културни институции, творчески сдружения, национални и общински фактори в българската култура. Той е учредител и организатор на литературни програми и инициативи за срещи и годишнини, на литературни конкурси и награди.
СБП развива и днес дейността си за подпомагане на писателите в творчески и социален план, допринася да се реализират множество проекти и инициативи в полза на българската литература и нейните творци.
Председатели
СПИСЪК НА ИМЕНАТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО МУ ДО НАШИ ДНИ.
- ИВАН ВАЗОВ – ПОЧЕТЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ
- ИВАН АНДРЕЙЧИН – 1913 Г.
- КИРИЛ ХРИСТОВ – 1914 Г.
- БОЖАН АНГЕЛОВ – 1915-1919 Г.
- ЕЛИН ПЕЛИН – 1920-1921; 1940 Г.
- МИХАИЛ АРНАУДОВ – 1922-1927; 1931-1934 Г.
- ТОДОР ВЛАЙКОВ – 1928-1930 Г.
- НИКОЛА АТАНАСОВ – 1935-1936 Г.
- ДОБРИ НЕМИРОВ – 1937-1939 Г.
- СТИЛИЯН ЧИЛИНГИРОВ – 1941-1943 Г.
- ТРИФОН КУНЕВ – 1944 Г.
- КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ – 1945 Г.
- ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ – 1946-1948 Г.
- ХРИСТО РАДЕВСКИ – 1949-1957 Г.
- ГЕОРГИ КАРАСЛАВОВ – 1958-1962 Г.
- КАМЕН КАЛЧЕВ – 1962-1964 Г.
- ДИМИТЪР ДИМОВ – 1964-1966 Г.
- ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ – 1966-1972 Г.
- ПАНТЕЛЕЙ ЗАРЕВ – 1972-1979 Г.
- ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ – 1980-1989 Г.
- ПАВЕЛ МАТЕВ – 1989-1990 Г.
- КОЛЬО ГЕОРГИЕВ – 1990-1993 Г.
- НИКОЛАЙ ХАЙТОВ – 1993-1999 Г.
- НИКОЛА РАДЕВ – 1999-2003 Г.
- НИКОЛАЙ ПЕТЕВ – 2003-2013 Г.
- БОЯН АНГЕЛОВ – 2014 Г.
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ „ЖИВЕЯ ВИСОКОСНО“
Ден преди да отбележим Деня на народните будители любимият на поколения българи поет Георги Константинов представи своя рецитал, който беше всъщност премиера на най-новата до момента негова книга „Живея високосно“. Изданието е свързано с неговата 80-годишнина. А когато в края на годината той ще ги прехвърли – очакваме новата – „Несгъваем човек“.
Издателство „Хайни“ е реализирало юбилейното издание, изпълващо 130 страници, побиращо 100 стихотворения, разпределени в 5 дяла – лирически цикли. Ефектно аранжирани са кориците – кон, препускащ вихрено и летящата дата 29 февруари. Графичното изображение адекватно допълва заглавието на стихосбирката, която има интересно подзаглавие – уточняващ елемент: Неизбежни стихотворения. Действително, сякаш Г. Константинов наистина пише неизбежно – срещата между него и думите неизбежно раждат стихотворение, но това е и своеобразна ирония, закачка, типично в негов стил.
На задната корица е поместена историческа фотография – Г. Константинов и Валери Петров нанасят редакции върху Конституцията на Република България, която е в сила вече повече от три десетилетия. Седмото велико народно събрание имаше тази главна цел – да изработи основния закона на държавата ни. И ако разгърнем архивите оттогава ще останем смаяни от факта, че забележителни личности са участвали в нейното написване. Не само политици, но и поети – посочените вече, а и още: Йосиф Петров, Марко Ганчев, Леда Милева, Атанас Мочуров, Стойчо Стойчев . Малцина са наши съвременници днес – доайен в Марко Ганчев. Малко по-млад е Г. Константинов. Под въпросната снимка е поместено и изказване на В. Петров, свързано с творчеството на по-младия му колега и приятел. Като, разбира се, верен на себе си, класикът на римите прави и личностна характеристика, неизменна от целостта на поета: „Казваш си този човек умее да обича и това е също ценно, защото този дар не е даден всекиму“. Г. Константинов продължава да обича – думите, словото, изкуството, творчеството, близките си. Апропо, прочетеш ли, обикнеш ли неговите творби – и той те обиква. Широко сърце, широка душа, истински благородник в нашето оскотяло откъм благородство и мъжество сегашно. Сам посочва този факт от биографията си – списването-редактирането на Конституцията – като изключително значим. И той реално е. Да не говорим, че своите думи той защитава и с дела: продължава да редактира и издава списанието „Пламък“ вече повече от 40 години. Песни по неговите стихове се пишат и днес. Легендарно име в нашата попмузика каквото е Кирил Маричков напоследък е работел по последната си песен върху стихотворение на Г. Константинов. Нелепата смърт на големия ни музикант, но и също колега от 7-о ВНС, та паметта на К. Маричков беше почетена от поета.
Великолепни песни изпълниха Румен Спасов и Борис Жеков по стихове на съвременния класик (ми той е точно такъв!). а самият той често ставаше и рецитираше свои неща. Апропо, чудесно е, че имаме възможността още да чуем този глас, този хубав мъжки тембър, да видим очите му, жестовете му, да усетим иронията и подтекстът, да се насладим на артистичното му поведение. Защото поезията се нуждае и о т артистизъм. Поетът е артист. Някак сякаш позабравяме това. Но поетът е и трибун – какъвто някога е бил сатирикът Стоян Михайловски. Самият Г. Константинов умее да прави добра сатира. Изключително свежо и живо е чувството му за хумор. Но той за пореден път доказа, че поетът живее с чувството за отговорност – в едно безотговорно време. И мислейки върху съдбите и делото на нашите духовни водачи, наричани будители – ще се сепнем именно от това обединяващо ги усещане, че носят отговорност за и пред народа си, пред нацията ни. Самият Г. Константинов е народен будител, но, разбира се, обладаващ чувството на скромността, също рядкост днес – не се самоизтъква. Да, но ние като негови следовници, като негови по-читатели – трябва да му го признаем. Той продължава да дава великолепно композирани думи. Той продължава да ни радва, или натъжава с искрени, с чисти, със светли думи. Успява да ни поведе и изведе извън ежедневното и да ни издигне пред олтара на великото, грандиозното, достойното. Да ни припомни големи имена от нашето вчера, но и от миналото, което ни прави нация, от словото, въплътило идеята за държава на дъха – първоучителите братя Кирила и Методия.
Отдавна се е превърнала в емблема „Обичам те до тук“ – любим шлагер на няколко поколения. Спомням си събитието „Дърво и птица“ – книга отпреди четвърт век, появила се в двуезичен вариант. Всяко стихотворение там имаше и своята версия на английски. В епоха когато за пореден път се пре-настройвахме към Европа и към цивилизационни ценности. Един носител на такива добродетели стои и днес пред нас. Неизменно. Щедро ни демонстрира що е възвисяване чрез слово, култивиране чрез слово, живеене чрез и със слово. „Горе сърцето“ – се превръща в девиз, припомнящ ни, че трябва да живеем именно със сърцата си – състрадателно, съпричастно спрямо чуждата болка. Ала е и призив да сме по-добри днес, защото злото е около нас. Притиска ни, задушава ни. А негова противоотрова е добрината, човешката доброта, сърдечността. Ние имаме своята мисия – да сме човеци, а не хора. Човеци, слушащи Чайковски, Шопен, Бетовен. Човеци, осъждащи и не приемащи никаква война. Никакво насилие над другиго. Бранещи и търсещи свободата. Защото щом свети цялата душа – любов ще носим и отвъд. Живеем, защото обичаме някого. Докато обичаме – ще живеем. Сам той е щастлив, защото все още може „вълнение да взема// вълнение да дам“. Когато всичко е изречено и идещо из сърцето – няма как да не развълнува. Макар това сърце да е и с аритмия понякога, важното е, че то е горещо, живо, раждащо слово. Благословен е Г. Константинов! А и благославя нас чрез словото си.