Иван Д. ХРИСТОВ
Трендафил Василев е талантлив и отдавна познат творец с доказан принос в съвременната ни литература. По повод на своята 85 годишнина поетът издаде най-новата си поетична книга „Памет и песен“ / издателство „Българска книжница“, 2025 /.
Той е изтъкнат български поет, журналист и издател. Автор е на 11 поетични, 4 прозаични и 4 драматургични книги. Негови стихове са преведени на седем чужди езика. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Награждаван е с престижни награди: „Златен век“ на Министерството на културата и „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти. Носител е на националните литературни награди: „Изворът на Белоногата“, „Александър Паскалев“ и „Георги Джагаров“.
Новата антологична стихосбирка „Памет и песен“ – лиричен животопис, е конструирана в четири цикъла: „Момино“, „Стрък от живота“, „Разделно време“ и „Място за птици“, смислово и тематично обединени в едно цяло. Стихосбирката започва със знаковото стихотворение „Жива песен“ и завършва с друга знакова поетична творба – „Песенен сплит“.
Според Надя Попова – редактор на книгата „… поезията на Трендафил Василев е ярко творческо постижение в самобитен оригинален стил, лирически животописи на минало и съвремие… В една капка живот на родното село Момино той вижда националната ни съдба, житейските ни ценности, народностните ни добродетели… Стиховете му разкриват общочовешки истини, нужни, достъпни и вълнуващи. И – вярвам – дълговечни“.
„Момино“ е лирична животопис, в която оживяват легенди и предания, поднесени с фолклорно-песенен изказ, с пластични и колоритни поетични образи, с нравствени послания, със силни емоционални вълнения и музикалност на стиха: „Всяко момиче със шарени стомни / ще я заслуша, ще я запомни. / Ще я повтори с китка на чело, / ще я запее след нея цялото село“ „Жива песен“
Родното си село Момино, сгушено в Хухленския рид на Източните Родопи, Трендафил Василев превръща в своя литературна вселена. То е поетичната му духовна територия, неговото родово битие, изпълнено с обич и носталгия.
Здравата и неразривна връзка на поета с родното му място, родовите му корени и синовната му привързаност към тях са родили знаковите и запомнящи се стихотворения: „Момино“, „Козле“, „Делник“, „Стомна студена вода“, „Завръщане в града“…
Големият писател Николай Хайтов в писмо до поета споделя впечатленията си от неговото стихотворение „Село“: „Браво за това, че сте изразили едно чувство, което нося и аз в сърцето си, но никога не съм успявал да изразя с толкова малко думи и така изящно както вие…“
Стихът в поезията на Трендафил Василев се отличава със специфика, доближаваща го до народностния фолклорен изказ. Метафорите са свежи и нюансирани, олицетворенията са образни и релефни, а звуковият асонанс в тях им придава естественост и неповторимост: „Живее селото ми – шарена торба, / преметната през рамо на хълма, / живее то и не една съдба / през времето понесе и погълна“ „Живее селото ми“
В основата на поезията му са хуманизмът и родолюбието, които обединяват идейно и тематично стиховете му и привнасят богата асоциативност на лирическия текст.
Литературният критик Благовеста Касабова с основание счита, че „ …поезията му стои в родолюбивата българска традиция, свързана съдбовно с българския народностен дух, със земята българска и с отечеството ни. Тя е пропита с любов към завещаното от предците, с гражданска нравственост и човеколюбие“.
Привързаността на Трендафил Василев към родното, фолклора и легендите в някои от неговите стихове ни завладява с интонацията и мелодиката на народно-песенния изказ: „Мартеница“, „Караиванов геран“, „Чавдар лъка“, „Голям Георги“ и др. Едно от емблематичните стихотворения на поета, „Козле“, със силата на поетичните образи и художествени внушения, с лаконичния синтезиран и стегнат поетичен слог, с философските си прозрения е образец за поетично майсторство и неповторимо метафорично въздействие: „Пасеше дядо бяло козле… / Той бавно пристъпваше вече, / та беше го вързал с въже / да не ходи далече. / Козлето пасеше, / растеше, / опъваше дядо все към гората. / Старецът –
/ от път побелял, за път го болеше, / но как да откъсне / нозе от земята. / И тъй лека полека / въжето тънеше. И взе, че се скъса. / Превърна се дядо на малка могила от пръст. / Въжето – / на козя пътека“.
В някой от стиховете на поета лирическият герой често се връща към родовите си корени, към нравствените устои на българина. Въпреки елегичния тон, техните внушения и духовни послания пораждат и изстрадан оптимизъм. Затрогващи са стихотворенията на автора, в които той прави изповедна житейска равносметка на преживяното: „Вечер“, „Дървото на живота“, „Кръстопът“… Мотивът за завръщането към родното място и носталгията по него е често срещана тема в стихотворенията на Трендафил Василев. Миграцията, отчуждението, екологичната катастрофа на нашето съвремие тревожат гражданската му съвест: „Ах, как опасно те опасва голотата. / И в туй безспирно дървоизтребление / остава все по-малко място за гнезда, / все по-скъсен – просторът за летене…“ „Дървото на живота“
Трендафил Василев е самобитен и талантлив поет, не само по призвание, но и по съдба. Много са актуалните теми, които той художествено интерпретира в лириката си: за смисъла на живота, за обезлюдяването и емиграцията, за доброто и злото, за любовта и човечността в отношенията между хората: „Животът ни – раздяла след раздяла – / на болка и тъга ще те насити. / Наднича всяка заран в огледалото / белеещата птица на косите ти“. „Птица в огледалото“
Авторът със задушевен лиричен тон разкрива житейската си философия и мъдрите прозрения за преходността на нашето битие. Той е способен да изрази и най-интимните човешки чувства. Само с няколко щриха съумява да разкрие любовните терзания на „Момичето от късния автобус“, как то преживява своята самота в очакване на любовта: „ Двама да тръгнат към детската стая, / да се забърза щастлив и честит автобуса / и в тоя дом да се вдигне мъжкото рамо, / глас детски да звънне – най-светло начало…“
Дори в интимните си стихове Трендафил Василев е мъдър, смирен, способен да прощава. Обсебен е от „внезапната тъга“, той ни доверява изпитваното от него съкровено чувство към любимата: „Проблясват в миг очите ти, / но пролетта ги скрива в своя цвят. / Дочувам твои думи, но ширното поле ги грабва в песента си. / Позвънва твоя смях / и отлетява като ято гълъби“ „Недовършен пейзаж“
Поетът сякаш е посял „поетични стръкчета живот“, израснали от жилавата сила на страданието и техните послания ни правят по-добри и по-човечни, защото: „Който влезе в сърцето ни през сълзите ни, / той остава завинаги там“ „Заклятие“
Стихосбирката „Памет и песен“ е вълнуващ животопис на поет с богата творческа биография, със здрави морални и граждански позиции, създал запомняща се поезия, наситена с мъдрост и родолюбиви послания.
––––––––––––––––––––––––––––
Трендафил ВАСИЛЕВ
„Памет и песен“
Поезия
Издателство „Българска книжница“ С. 2025