ПАВЛИНА ПАВЛОВА
ПОЕТЪТ
„Жена му цяла нощ стоя над шевната машина,
отряза първо с ножицата двете му крила
и нова риза му уши от ангелска коприна.“
Ивайло Балабанов
Щом с ангелска коприна поетът се облича
и няма как на други по нещо да прилича,
за всички става ясно: той в облаците скита,
будува със звездите, обича, без да пита.
Мечтае постоянно и болка го прогаря,
когато във живота злините се повтарят,
когато е безсилен пред разните неволи,
когато някой върши големи своеволия.
На Дон Кихот прилича със свойте идеали
и има своя Муза, с която да се хвали.
Привидно е безгрижен – душата на бохема
го кара да се чувства като на вечна сцена.
На барикади пръв е със знамето в ръцете,
готов е да загине, защото в него свети
една любов безмерна, една мечта красива:
България да бъде свободна, да е жива!
А неговият ангел понякога забравя,
че на поета трябва и радост да доставя,
че трябват хляб и вино – тъй, както се полага –
душата да запее, тъгата да избяга.
И някой ден ще тръгне със него към небето –
там Господ го очаква с усмивка на лицето…
През ясна нощ търсете звездата му где свети,
а той ще се завръща в безсмъртните куплети.
Ивайло Балабанов — поетът на Свиленград
Ивайло Балабанов е знакова личност в обществения живот на Свиленград — поет на изящното слово, носител на многобройни награди и почетен гражданин на града. Чрез поезията си разкрива силата на българския дух, като преплита проблемите и радостите на съвременното българско общество с героичната ни хилядолетна история.
Житейският път и творчеството на Ивайло Балабанов са свързани с историческата памет и духовната идентичност на нашия край. Неговата поезия докосва личното и родовото съзнание на местните хора. Те откриват в неговите стихове спомен за изгубеното минало, за корените си, за преживените бежански несгоди на тракийските българи и тежките исторически превратности. Силно въздействащи са творбите му за Тракия, подвизите на войводите и борбите за освобождение. За свиленградчани Балабанов е гласът на свободата, честта, родината и любовта.
Поезията му възпитава в патриотизъм и хуманност и като съвременен класик Ивайло Балабанов заслужава да бъде включен в българската образователна програма. В училищата на Свиленград се изучават и рецитират негови стихотворения. Творбите му се декламират ежегодно на мероприятията за Деня на Свиленград – 5 октомври. Негови стихове се включват в местни и национални празници, тържества и концерти. В Общинската библиотека е създаден архивен раздел с лични спомени, ръкописи и документи за живота и творчеството му.
Ивайло Балабанов превърна Свиленград в литературен и културен център чрез истинността на творбите си, бохемското си присъствие, чистото си сърце и уникалния си поетически талант. Неговата личност и неговата поезия привнесоха вяра, родолюбие, гордост и духовност в днешния модерен Свиленград, който винаги ще пази и почита паметта му и ще черпи от словесното му богатство.
Арх. Анастас Карчев
КМЕТ НА ОБЩИНА СВИЛЕНГРАД
УХАНИЕ НА ПОЕЗИЯ
Поетът Ивайло Балабанов щеше да навърши 80 години. Неговото творчество има хиляди почитатели, защото стиховете и поемите му са наситени с аромата на българската земя, със страданията на народа ни и с мечтите на обикновените хора. Земни и възвишени, строфите на Ивайло Балабанов остават в нашето съзнание като морални аксиоми, насочени към сакралните потайности на човешката душа. „Принос към европейската история“ е знаково стихотворение за съвременната ни поезия с недвусмислената си патетика и дълбокия трагизъм, огрян от всепроникващ оптимизъм и от преклонение към подвизите на предците.
Няма съмнение, че сътворените лирически и епически прозрения от този забележителен поет притежават магическа привлекателност. Те докосват чувствителните мембрани на човешката психика чрез музикалните багри на метафорите, които избликват и оставят трайни следи. Защото българската звучност, придружена от причудливи фолклорни мотиви, внася в стихотворенията на Ивайло Балабанов нестихващо озарение, подхранващо общата ни национална принадлежност, оцеляла през войни, метежи, робства и владичества.
„Принос към европейската история“ има своите неопровержими приноси и към обогатяването на съвременната българска поезия с нови краски, идеи и предизвикателства. А това вече е признак за висока естетическа стойност. Тази книга ни учи да бъдем по-мъдри, по-човечни и повече родолюбци. Показва ни пътищата, по които можем да се завърнем към родословните ни корени и да почувстваме уханието на земята, в която лежат костите на нашите предходници.
Творчеството на Ивайло Балабанов обогатява с багри и с нюанси, със звуци и с техните несекващи акорди съкровищницата на българската и европейската литература. То ще остане, защото е искрено и предано на отечествените идеали.
Боян Ангелов
председател на Съюза на българските писатели
