Иван Д. ХРИСТОВ
С РЪКА ВЪРХУ ПУЛСА НА ЖИВОТА
Приживе писателят Георги Стоянов, макар и на патриаршеска възраст, продължаваше да държи ръката си върху пулса на живота, внимателно взрян във всичко ново, което променя съдбите ни. През своите 60 творчески лета писателят написа тридесетина заглавия романи и повести, сборници разкази и публицистика, пиеси… В тях той остана верен на нравствено-естетическите си и художествено-творчески търсения, които го наредиха в предните редици на съвременната българска литература.
Неговите творби са огледален образ на българския свят от близо столетие до днес. Оригиналните си замисли авторът осъществява на колоритен български език, увлекателно рисува съдби и истории, които привличат читателското внимание. Книги като „Лесно щастие”/1961 г/ , „Грехът”, „Този странен живот”, „Любов на твоя праг”, „Зъб от акула”, „Милост за блудницата” , „Вятър от крило” и написаните след 1989 година романи „Разпятия”, „Черната роза”, „Тигрово око”, както и „Небесен огън” и „Усмивката на ятагана” са вълнуващ акорд на неуморното му творчество15 романа, 4 повести, 4 сборника разкази, 4 документално-есеистични заглавия, 4 пиеси, над 10 радиопиеси – всичко това е ярко свидетелство за творческа работоспособност, художествено майсторство и задълбочено проникване в проблемите на динамичното съвремие.
Героите на Стоянов не са схематични, съчинени, а пълнокръвни действени натури, които не се примиряват с наложения им начин на съществуване. Романът му „Небесен огън” е колоритна картина на нашето съвремие, видяно през погледа на група несретници, чудновати мечтатели, съхранили в себе си човешки пориви и надежди за по-добри дни. Романите: „Денят на крокодилите”, „Черната роза”, „Тигрово око”, сборниците с разкази „Обречени на самота” и „Между изгрева и залеза”, есеистично-мемоарната „Паметта на сърцето” са калейдоскоп, в който се оглежда българскя свят, природата ѝ, разнообразието от човешки съдби и проблеми.
Преди двадесет години силно впечатление направи романът „Денят на крокодилите”, издаден от ИК „Летера” . Без да е роман на ужасите, предметът на изображение са уродливите явления и абсурди, разпадащите се нравствени ценности.
Читателите няма да забравят летописната книга „Американската мечта отблизо”. От изострената наблюдателност на писателя не убягват конфликтите между поколенията, насилствената колективизация, подмяната на народносните ценности с привнесени фалшиви, застрашената българска духовност, драмата на осиротелите стари хора в „Обречени на самота”.
Романът „Птиците и залезът”, издаден от „Български писател” през 2006 г. е вълнуваща изповед на човек, преодолял много изпитания и трудности по пътя на своето творческо и човешко израстване.
„Паметта на сърцето”, отличена с наградата на СБП, е вдъхновена равносметка за един достойно извървян житейски и творчески път, за сложната среда, в която израства човек, обрекъл се на словото. В тая книга са втъкани литературни портрети, социално- философски размисли за настоящето и бъдещето на сънародниците ни.
Един от последните му романи е „Обичам те, прости ми“. Той е искрена, носталгична и лирична книга за преходните и усилни времена, през които преминават главните герои.
Когато характеризираме творческото наследство на писателя, не бива да пренебрегваме и художествено-словесната му реализация. Книгите в цялото им тематично разнообразие се отличават с колоритната си метафорична орнаментика, със сполучливия набор от сравнения и епитети, много от които са заимствани от живата народна словесност.
Литературният имот на писателя – така скромно определя той своето творчество – е вълнуваща панорама на човешки характери. Георги Стоянов винаги е бил верен на реалистичната традиция в нашата литература. Вътрешно свободен, той никога не е бил обременяван с идеологеми и литературни канони, не е подражавал на лъжемодерни експериментатори, за да изглежда интересен. Художественото му дело е изпъстрено с витални съдби, съгрято е от патоса на благородно състрадание към човека и неговата нелека земна участ. В анотация за книгата му „Усмивки и печал” четем: „Както слънчевият лъч, попаднал в небесна роса, засиява като многоцветна дъга, така и лиро-епичният талант на признатия и обичан сърцеведец рисува живописна галерия от незабравими образи и съдби на обикновени хора”.
Лайтмотивът на всичко, сътворено от Георги Стоянов е потребността от разгръщане на действеното човешко добро и любов, защита на нравствената красота и поведение.
Четейки книгите му, ние усещаме неизменното присъствие на автора в тях и неговото трогателно и честно послание: да съхраняваме и обичаме родината си, да бъдем верни на българския дух – това нетленно цвете, завещано ни от дедите. Да вардим и браним българската си автентичност.
От позициите на днешното време чрез романите си писателят Георги Стоянов се е стремил да направи обективна оценка на миналото и настоящето, да отсее зърното от плявата, да заклейми пошлото и да покаже онази добротворна градивност, която надживява времето и е нашата духовна опора.