21 септември –Международен ден на мира

 

 

БОЯН АНГЕЛОВ

Ръководството на Съюза на българските писатели иска час по-скоро да приключи войната между Украйна и Русия, както и да бъде спрян геноцидът в Ивицата Газа. Искаме да спрат кървавите конфликти в Ливан, Иран, Персийския залив…

Светът изживява най-страшната криза след Втората световна война. Локалните военни конфликти могат да прераснат в световни и това ще бъде гибелно за всички нас. Всяка страна от позицията на собствената си съвест трябва да направи това, което е важно и неотложно. И български, а и най-изявени световни писатели са били защитници на мира. Присъдената посмъртно на Никола Вапцаров Световна награда за мир е с участието в журито на двама Нобелови лауреати – Пабло Неруда и Фредерик Жолио Кюри. Първият председател на Съюза на българските писатели Иван Андрейчин емигрира в неутрална Швейцария през Първата световна война и се включва в оглавяваното от Анри Барбюс международно движение за мир. През седемдесетте и осемдесетте години на миналия век нашият съюз беше инициатор и домакин на международните писателски срещи „Мирът – надежда на планетата“. На 29 септември 2026 г. от 11.00 часа пред столичния парк-хотел „Москва“ ще бъде открит възстановеният от район „Изгрев“ монумент „Камбаната“, създаден през 1980 г. от Съюза на българските писатели по случай Третата международна писателска среща „Мирът – надежда на планетата“.

Със съдействието на президентската институция, ръководена от настоящия премиер Румен Радев, бяха възстановени международните литературни награди „Христо Ботев“ (за публицистика и поезия) и „Никола Вапцаров“ (за поезия). Смея да твърдя, че и Писателския съюз има активно участие в това родолюбиво начинание. А относно личното ми  отношение към войната и мира, ще си позволя да цитирам мое стихотворение, което написах преди няколко години:

 

 

ВОЙНА

 

Там само тъмен дим остана.

От него нищо не се види,

освен мъглата, разпиляна

по свлечените керемиди.

Оттатък селото е пустош.

Оттатък пустошта – зелена,

замислена великодушност,

от страховете набраздена.

Брадясали мъже пресичат

коларски път, затънал в нива,

а автоматите им сричат

мелодия немилостива.

Далече автобус догаря.

Край него – трупове цивилни.

Разстрелват, без да разговарят,

от упор живите… Безсилни

за съпротива, падат ничком

деца и възрастни… В тревата

до изнасилено момиче

лежат убитите му братя…

Днес телевизорът ми има

свръхразделителна способност

и виждам жал неизлечима

до незначимата подробност.

С гримаса безразлична режа

парче от крехката пържола.

Въртя главата си невежа

и вино сипвам си на воля,

Ала искрица полубледа

в заспалата ми съвест стене,

че някой като мен ще гледа,

когато утре стрелят в мене.