21 септември –Международен ден на мира
БОЯН АНГЕЛОВ
Ръководството на Съюза на българските писатели иска час по-скоро да приключи войната между Украйна и Русия, както и да бъде спрян геноцидът в Ивицата Газа. Искаме да спрат кървавите конфликти в Ливан, Иран, Персийския залив…
Светът изживява най-страшната криза след Втората световна война. Локалните военни конфликти могат да прераснат в световни и това ще бъде гибелно за всички нас. Всяка страна от позицията на собствената си съвест трябва да направи това, което е важно и неотложно. И български, а и най-изявени световни писатели са били защитници на мира. Присъдената посмъртно на Никола Вапцаров Световна награда за мир е с участието в журито на двама Нобелови лауреати – Пабло Неруда и Фредерик Жолио Кюри. Първият председател на Съюза на българските писатели Иван Андрейчин емигрира в неутрална Швейцария през Първата световна война и се включва в оглавяваното от Анри Барбюс международно движение за мир. През седемдесетте и осемдесетте години на миналия век нашият съюз беше инициатор и домакин на международните писателски срещи „Мирът – надежда на планетата“. На 29 септември 2026 г. от 11.00 часа пред столичния парк-хотел „Москва“ ще бъде открит възстановеният от район „Изгрев“ монумент „Камбаната“, създаден през 1980 г. от Съюза на българските писатели по случай Третата международна писателска среща „Мирът – надежда на планетата“.
Със съдействието на президентската институция, ръководена от настоящия премиер Румен Радев, бяха възстановени международните литературни награди „Христо Ботев“ (за публицистика и поезия) и „Никола Вапцаров“ (за поезия). Смея да твърдя, че и Писателския съюз има активно участие в това родолюбиво начинание. А относно личното ми отношение към войната и мира, ще си позволя да цитирам мое стихотворение, което написах преди няколко години:
ВОЙНА
Там само тъмен дим остана.
От него нищо не се види,
освен мъглата, разпиляна
по свлечените керемиди.
Оттатък селото е пустош.
Оттатък пустошта – зелена,
замислена великодушност,
от страховете набраздена.
Брадясали мъже пресичат
коларски път, затънал в нива,
а автоматите им сричат
мелодия немилостива.
Далече автобус догаря.
Край него – трупове цивилни.
Разстрелват, без да разговарят,
от упор живите… Безсилни
за съпротива, падат ничком
деца и възрастни… В тревата
до изнасилено момиче
лежат убитите му братя…
Днес телевизорът ми има
свръхразделителна способност
и виждам жал неизлечима
до незначимата подробност.
С гримаса безразлична режа
парче от крехката пържола.
Въртя главата си невежа
и вино сипвам си на воля,
Ала искрица полубледа
в заспалата ми съвест стене,
че някой като мен ще гледа,
когато утре стрелят в мене.