Емил ЕНЧЕВ
За тях трябва зряла мисъл, добродушна душа и най-вече талант, за да напишеш:
Вдига рижа глава
сънно слънце зад облаци скришом.
На косена трева
и на ягоди диви мирише…
Или пък:
Човекът проглежда с душата си,
когато чувството за страх заспива.
Страхувам се от неговия сън.
Тези куплетни сентенции не са хайку, но са талантливо написани от поета Димитър Милов, защото са прошепнати от вятъра на живота, който е белязал поетичната му дарба…
Димитър Милов е роден на 18 февруари 1953г. в красивото село Тополница, Дупнишко. Автор е на много стихосбирки, някои от тях са: „Мъжка постеля”, „Тризъбец”,
„Поетично Букварче”, „Кални бани”, „Шепот на тополи”… Съставител и преводач на антологията „От мълчането до любовта“ на млади грузински поети. Според мен преведените стихотворения от грузински на български поетът Димитър Милов отново претворява по своя талантив и поетичен стил. А такова пресъздаване на стиха носи вещината не само в моженето, но и новаторство в превода и поетичната красота в израза:
Много изненади мен ме чакат.
Тиха музика наоколо звучи.
Всяка нощ потъвам бавно в мрака
като на грузинка в черните очи.”
Или:
О, тоя дом наистина свещен е!
И тука стъпи моят крак,
където сте бохемствали с Есенин
и пеели сте с Пастарнак.
Такива стихове, прошепнати от небето, бележат истинския талант на поета, а оттам и синовната обич към звездата на баща му, от където загребва шепа рохкава пръст, за да си спомни за сестрата, която будува заради болните:
Сестрата цяла нощ бодува
и бди над тях, обляна в пот.
Кажи ми, сестро, колко струва
една надежда за живот?…
Надеждата за светост преражда талантливата сетивност на поета и неговата истинска зрялост. Димитър Милов е редактор на моята стихосбирка „ Библейски мотиви” – стихове по Новия завет от Библията. Благодарение на неговите познания и можене в стихописането книгата ми „Библейски мотиви” отиде в три университетски и държавни библиотеки в странство – с помощта на Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий”…
Няма да сгреша, ако нарека стиховете на Димитър Милов светло прозрение, защото контражурното им обаяние предизвиква размисъл в душите на читателите, защото душата на поета Димитър Милов търси сродни души, за да пламнат истинските стихотворения за живота, който живеем и който преражда красотата в доброто…
Прошепнатите стихове на Димитър Милов звучат като оратория за светлината и са доказателство, че истинските поети за обич светят.