КАПКА ЩЕДРОСТ
Аз уроци по щедрост не вземам.
Тя навярно сама ме намира.
Като капчица кръв от родилна система
в мойте вени тече и пулсира.
Колко често от нея до кости преливам
и плътта ми от обич до край отеснява,
и гореща и светла, добра и красива,
аз от нея на всички до дъно раздавам.
И тогава съм дух на вселенския конник,
който пълен с любов галопира
и тогава съм оня бездънен проводник,
който път към сърцата намира.
Изненадан, животът внезапно притихва
като охлюв във своята твърда коруба,
но след малко доволен и мил се усмихва,
вече вън от завивката тежка и груба.
И се сепва денят! И от радост танцува!
И от Слънцето златни трошици си клъвва!
За една подарена усмивка си струва
цял светът от любов да разцъфва!
ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК
Дал ни е Бога за щастие дните –
с любов да ги пълним, със смях и мечти,
ала днеска преливат от злоба душите
и няма от радост и обич следи.
Понякога, Боже, без повод се мразим
и толкова дребни неща ни гневят,
допускаме завист в кръвта ни да лази
и змийски отрови във нас да пълзят.
Сред толкова злоба в плътта ни пълзяща –
съвсем сме се свили в безлично ядро.
Кога ще се сетим, че Господ ни праща
да бъдем водата от бистро ведро.
Да пием от нея с любов до насита,
без страх, недомлъвки, закон и слова,
нали сме еднакви в човешката свита
и имаме всички еднакви права?
Нали сме до време в света ни огромен
и всички сме равни пред смърт и пред грях?
Остава след всеки единствено спомен!
А другото всичко… е пепел и прах.
Защо не си казваме думи човечни,
додето духът ни в плътта ни кръжи?
Да действаме мъдро, да бъдем сърдечни,
преди да е нужно след туй да простим!
ДУШО МОЯ
Душо моя! И силна, и толкова нежна!
Не издъхвай, когато изкачваш мечтания път!
Не отлитай в космичната плътност безбрежна,
без да видиш цъфтежа в човешката плът!
Ти си гледала облаци черни как влачат
и поглъщат в търбуха си мойте мечти,
как и думите мои и нула не значат,
удавени в техните локви и тъмни води.
Остани! Дай им време и шанс на душите
да изпият сместа на добрата луна,
да подстрижат на злобата черна косите
и да яхнат стремглаво по лъч светлина.
Толкова много се моля, мечтая
да си имам другар като стръкче невен,
щом боли – да лекува! При стрес – да ухае!
И да знам, че го прави от обич към мен.
Цял живот имах едничко желание –
човек да поеме и кръста, и пътя Христов!
Да бъде под свода не просто създание,
а Вяра, Надежда, Мечта и Любов!
ТИ ОСТАНА ДО МЕНЕ
Ти остана при мене в този дълъг живот –
като облак сияен на небесния свод,
като верен приятел, като предан войник,
ти от мене не мръдна ни за час, ни за миг.
Аз къде ли не ходих, аз къде ли не бях.
И злини, и нападки, и добро изживях.
Но те водех със мене из простора голям
и за други не питах, нито исках да знам.
Като лед са за другите мойте ръце,
само в тебе се стоплят, само в твойто сърце,
ние с теб сме достатъчни и ни е страшно добре,
ние с тебе се сливаме като кръгло море.
Щом тъга ме нападне – търся твоята длан,
в мойта нежност изтича твоят гняв насъбран.
И ме питат защо съм като пустата степ,
и не виждат, не знаят, че в момента съм с теб.
И какво, че те няма, че си спомен и блян,
беше сладка реалност, беше миг изживян!
С теб и днеска денят ми е за всичко готов –
моя първа и вярна, моя страстна любов!