Емил ЕНЧЕВ
ПО-ДАЛЕЧ ОТ ЗВЕЗДИТЕ
Аз слушам тази песен свята,
мечтите си да възвиша:
широка, нежна и богата
като родопската душа…
Така пише поетът Никола Гигов за родопчани и за родопската песен, защото ги обичаше. Въпреки че беше роден някъде в Западните покрайнини на България, в Родопите го наричаха родопския поет Никола Гигов. Той е автор на много поетични и прозаични книги, но емблематични за мен ще останат: „Легенда ли е Орфей”, „Южна крепост”, „Майски люляк”, „Длани като макове”, „Часовник с чанове”, „Родопско халище”, защото в тях Никола Гигов изразява своята мъдрост и човещина. Той е поетът, който слезе на 500 метра под земята, при миньорите, за да им прочете:
Родопчани, извори високи,
ще ви търся до последен дъх!
Вие сте магнитната посока,
по която се превзема връх!
Там, дълбоко в недрата на Родопите, точно на забоя, Никола Гигов пред петдесет миньора прочете стихотворението „Родопски миньори”:
Привикнали на белези и рискове.
Миньорите са някъде в ниското,
но надвишават с обич
върховете ни!
Излезнат ли под слънцето – върхарите
целуват раменете им… Покланят се.
Прегръща ги небето на България
и козирува южната ни граница!
Никола Гигов обичаше родопчани и пишеше за тях с любовта на митичният Орфей – с неговите песни, приспали птиците, за да стигнат аргонавтите до Златното руно.
Красотата на поезия, сътворена от Никола Гигов, е не само впечатляваща – тя е като запомнящ се кинжал за паметта, като духовна свобода на словесната изящност в мерената реч:
Родопа, имаш много върхове,
но два достигат небесата чак:
вълшебникът на песните – Орфей
и жадният за свобода – Спартак.
В книгата си „ Орли от пламък” Елена Хайтова – съпруга на поета Никола Гигов, пише: „Никола Гигов цял живот се придържа към своето кредо: „ Моят живот е моят Ад: Моето творчество е небесното ми вдъхновение…А Орфей е моята съдба…”
В душата ми напират спомени, когато излязохме с него от забоя на Маданския рудник и, когото небето в зимната вечер бе обсипано от искрометни звезди – тогава той, поетът, изрече: „Високо на небето е изгряла една звезда, и тя на теб прилича”. После добави, че ми е време за стихосбирка. Няколко месеца след тези негови пророчески думи излезе в пловдивското издателство „Христо Г. Данов“ първата си стихосбирка със съвсем човешки стихове – като той ги нарече тогава…
Затова сигурно сега той е по-далеч от звездите, някъде в дълбините на необятния космос. Защото премина през млечния път на живота. А този път отвежда там душите на талантливите поети, които обичаха България и най-вече Родопа Планина…