РАДКА АТАНАСОВА – ТОПАЛОВА /БИОГРАФИЯ + СТИХОВЕ

Тя е е един от новоприетите членове на СБП. Автор на шест поетични книги: „Шепа светлина”- 2004 г., „Хляб и пръст”-2006 г., „Дъждовни очи”- 2009 г., „Коя ли съм”- 2017 г. и „Зад предела на думите”- 2022 г., както и на История на Туристическо дружество „Руен” гр. Пловдив – 2007г.
Нейни стихове са награждавани в национални  литературни конкурси, в Международен литературен конкурс „Лирични гласове”,  в Литературен конкурс на КТД „Нов живец”- Атина, и др. Участия във фестивали на поезия „Духовност без граници”- 9 пъти и два пъти в „Sofra Poetike” Boras – Sweden, в литературни четения в Одрин, Солун, Асеновград, София.
Печатани творби във:  в-к „Литературен Пловдив”, „Литература и общество”- Варна, вестника на българите в САЩ и Канада „България сега”, „Литературен глас”- Стара Загора, „Словото днес”; в списанията „Матадор”, „Родопско слово”, „Невидимият хълм”, „Кула”, „Птици в нощта”, „Читалище”, списание за литература и култура
Prodigi magazineFloridaUSA  и др.

 

 

В СЪРЦЕТО

 

Ръждясал сърп
във самотата на хамбара.
Пресъхнало сено – до слънчогледа.
И сякаш цялата  Вселена
във паяжини  тъне – като вечност.
От покрива прозира светлина.
Изпълва времето, измита от дъжда.
Мъждука в слабата тревичка.
И по стените във браздили  мъхове.
Прииждат спомени
под стъпките ми детски.
Немее старият хамбар.
И в здрача на годините се връща
в очите – мъничка светулка,
а във сърцето ми – щурче.

 

 

В ТЪГА И ЦВЕТЕ

Откънтяват годините,
но кънти обичта
в ехо, полет и сбъдване.
В полудяла река.
Аз – узряла калина.
Бряст си. Сенчест клонак.
Откънтяват …
но се крият в онази скала
на върха на годините,
дала стих и обич по мръкнало.
А животът искри
в най- високото цвете
… и във всяка тъга.

 

ДАР ОТ БОГ

Жужат пчели из напращели вишни.
От цъфнали липи събират аромат.
Целуват гроздовете, рано люшнати.
В килийки трупат пролетния свят.

Живот тъй тих в олтара на Всемира.
Крилцата им държат и нашия живот.
Щом пътищата ни човешки се събират,
приятелство ли е – дарено е от Бог.

 

 

 

ЗА ПЪТЯ

Познавам буковите рани,
потока с ромона му тих,
на дъб протегнатите длани.
на хвойната красивия диптих.

И помня цветовете на дъгата
над облака, окъпал ни с порой.
На незабравка светлата кантата.
На планината хладното усое.

Познавам по пътеките изминати
на совите тревожните сигнали.
Небето, фара в нощите немигнали.
За Пътя…светлите скрижали.

 

 

 

 

 

ОТРОНЕНА ПАЛИТРА

На пристана на лятото
е акостирал лист, до него втори.
Събрал е охрата,
зеленото на утрото,
на нощите – червеното,
крещящо жълтото на обичта.
Цвета, вкуса на мановия мед
подобно нежност и очакване,
за топли нощи.
И пеперуди – за коприната на порива.
А онова глухарче,
от което се отронва стих,
закичва вятъра… в косите ми
под топлите ти пръсти.

 

 

 

ПОД ПРЪСТИТЕ

От пазвата на слънцето
се спуска черга златна.
Под пръстите на двете ти ръце,
кросното стене – пее станът.
И сраства вътъка протяжно
със  багрите на нишките.
Замряла мараня зад теб наднича.
Завиваш чергата,
втъкала  слънцето.
На зимата ще топли мрака,
на есента пък ветровея.
На пролетта – капчука ще дочака,
а във душите като пита златна
песен ще узрее.
…Под пръстите на мама.

 

 

 

ИЗТИЧАТ  БУКВИ
между устните…
родени за любов, и имена.
За светли думи.
Изтичат изначалните понятия
от детството,
от бабиния скрин
торбата с лука,
делвата с меда,
от думите на дървояда,
във пустотата на миндера
и на историята в раните.
Изтичат първите „а”, „б”,
в погрешни думички изтрити,
но живи и до днес,
които нас ни правят живи.

 

 

 

 

 

УЧАСТ

 

Безбройни шепи пръст
на тишината в шепота
Дърво…за кръст
над вечната им крепост.

Позакъсняла – думата добра
за мъртвите поети.
В торбата носят участ зла
и стихове – от живите запети.

А недописаната слава,
сълзата в жеста им човешки?
Какво ли от поетите остава?
Освен да бъдат повече от живи.
Днес!

 

 

ЖИЛАВ НАРОД СМЕ!


Наръч пръчки за огъня.
С боси нозе в ръченица.
В ледени води кръстен.
Жилав народ!
Камък да стисне,
сълза не пуска.
Кон да обязди – не пада.
Глава да склони,
искри пръска.
Знаме да вдигне,
борба е.
Куршум да пусне,
за душмани е.
Така било е.
Така ще бъде.
Жилав народ!
Мълчи.
И проклина.
В огъня се повтаря.
България – на жилав народ
… ще го разгаря!

 

 

ВЯРНОСТ КЛЕТВЕНА

 

Време жътвено и разделно.

Тръпне земята напукана.

Жъне със сърпа баба в полето.

И си разхлабва забрадката.

Морно. И душно. И хлебно е.

Стъпка в стъпка вършеят конете.

Сто вили сбират стебла и осили.

Веят зърната. Ухае мливото.

Време жътвено и разделно.

Тръпне земята орна и петимна
за морни стопани. И вярност клетвена.

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post ПОЧИНА АНИБАЛ РАДИЧЕВ
Next post КУЛТУРЕН КАЛЕНДАР НА СБП АВГУСТ 2023