Тя е е един от новоприетите членове на СБП. Автор на шест поетични книги: „Шепа светлина”- 2004 г., „Хляб и пръст”-2006 г., „Дъждовни очи”- 2009 г., „Коя ли съм”- 2017 г. и „Зад предела на думите”- 2022 г., както и на История на Туристическо дружество „Руен” гр. Пловдив – 2007г.
Нейни стихове са награждавани в национални литературни конкурси, в Международен литературен конкурс „Лирични гласове”, в Литературен конкурс на КТД „Нов живец”- Атина, и др. Участия във фестивали на поезия „Духовност без граници”- 9 пъти и два пъти в „Sofra Poetike” Boras – Sweden, в литературни четения в Одрин, Солун, Асеновград, София.
Печатани творби във: в-к „Литературен Пловдив”, „Литература и общество”- Варна, вестника на българите в САЩ и Канада „България сега”, „Литературен глас”- Стара Загора, „Словото днес”; в списанията „Матадор”, „Родопско слово”, „Невидимият хълм”, „Кула”, „Птици в нощта”, „Читалище”, списание за литература и култура Prodigi magazine– Florida– USA и др.
В СЪРЦЕТО
Ръждясал сърп
във самотата на хамбара.
Пресъхнало сено – до слънчогледа.
И сякаш цялата Вселена
във паяжини тъне – като вечност.
От покрива прозира светлина.
Изпълва времето, измита от дъжда.
Мъждука в слабата тревичка.
И по стените във браздили мъхове.
Прииждат спомени
под стъпките ми детски.
Немее старият хамбар.
И в здрача на годините се връща
в очите – мъничка светулка,
а във сърцето ми – щурче.
В ТЪГА И ЦВЕТЕ
Откънтяват годините,
но кънти обичта
в ехо, полет и сбъдване.
В полудяла река.
Аз – узряла калина.
Бряст си. Сенчест клонак.
Откънтяват …
но се крият в онази скала
на върха на годините,
дала стих и обич по мръкнало.
А животът искри
в най- високото цвете
… и във всяка тъга.
ДАР ОТ БОГ
Жужат пчели из напращели вишни.
От цъфнали липи събират аромат.
Целуват гроздовете, рано люшнати.
В килийки трупат пролетния свят.
Живот тъй тих в олтара на Всемира.
Крилцата им държат и нашия живот.
Щом пътищата ни човешки се събират,
приятелство ли е – дарено е от Бог.
ЗА ПЪТЯ
Познавам буковите рани,
потока с ромона му тих,
на дъб протегнатите длани.
на хвойната красивия диптих.
И помня цветовете на дъгата
над облака, окъпал ни с порой.
На незабравка светлата кантата.
На планината хладното усое.
Познавам по пътеките изминати
на совите тревожните сигнали.
Небето, фара в нощите немигнали.
За Пътя…светлите скрижали.
ОТРОНЕНА ПАЛИТРА
На пристана на лятото
е акостирал лист, до него втори.
Събрал е охрата,
зеленото на утрото,
на нощите – червеното,
крещящо жълтото на обичта.
Цвета, вкуса на мановия мед
подобно нежност и очакване,
за топли нощи.
И пеперуди – за коприната на порива.
А онова глухарче,
от което се отронва стих,
закичва вятъра… в косите ми
под топлите ти пръсти.
ПОД ПРЪСТИТЕ
От пазвата на слънцето
се спуска черга златна.
Под пръстите на двете ти ръце,
кросното стене – пее станът.
И сраства вътъка протяжно
със багрите на нишките.
Замряла мараня зад теб наднича.
Завиваш чергата,
втъкала слънцето.
На зимата ще топли мрака,
на есента пък ветровея.
На пролетта – капчука ще дочака,
а във душите като пита златна
песен ще узрее.
…Под пръстите на мама.
ИЗТИЧАТ БУКВИ
между устните…
родени за любов, и имена.
За светли думи.
Изтичат изначалните понятия
от детството,
от бабиния скрин
торбата с лука,
делвата с меда,
от думите на дървояда,
във пустотата на миндера
и на историята в раните.
Изтичат първите „а”, „б”,
в погрешни думички изтрити,
но живи и до днес,
които нас ни правят живи.
УЧАСТ
Безбройни шепи пръст
на тишината в шепота
Дърво…за кръст
над вечната им крепост.
Позакъсняла – думата добра
за мъртвите поети.
В торбата носят участ зла
и стихове – от живите запети.
А недописаната слава,
сълзата в жеста им човешки?
Какво ли от поетите остава?
Освен да бъдат повече от живи.
Днес!
ЖИЛАВ НАРОД СМЕ!
Наръч пръчки за огъня.
С боси нозе в ръченица.
В ледени води кръстен.
Жилав народ!
Камък да стисне,
сълза не пуска.
Кон да обязди – не пада.
Глава да склони,
искри пръска.
Знаме да вдигне,
борба е.
Куршум да пусне,
за душмани е.
Така било е.
Така ще бъде.
Жилав народ!
Мълчи.
И проклина.
В огъня се повтаря.
България – на жилав народ
… ще го разгаря!
ВЯРНОСТ КЛЕТВЕНА
Време жътвено и разделно.
Тръпне земята напукана.
Жъне със сърпа баба в полето.
И си разхлабва забрадката.
Морно. И душно. И хлебно е.
Стъпка в стъпка вършеят конете.
Сто вили сбират стебла и осили.
Веят зърната. Ухае мливото.
Време жътвено и разделно.
Тръпне земята орна и петимна
за морни стопани. И вярност клетвена.