Благослов за Ванга
В памет на всевечната българска пророчица Ванга бе създадена възвишен поетичен текст, дело на поетесата Рада Добриянова. Тя представи своята поема „Говори с мен, Господи!“ на 19 октомври 2015 г. в новото арт пространство на София – Литературен клуб „Перото“ (НДК).
Авторката беше определила жанрово своя колаж от музика, поезия и мултимедия с провокативното подзаглавие „Поетично-музикална структура“, отдавайки дължимото на своя партньор – проф. Симо Лазаров, автор на музиката, която хармонично се вплиташе ту чрез стихийни, ту чрез приглушени вълни – като фон и допълващ елемент на емоционалния авторски рецитал. В проекта се включиха и още двама музиканти, преподаватели в Нов български университет – гл.ас. Росица Бечева и Юли Анков (електронни инструменти).
Преди началото на този вълнуващ спектакъл, думата взе Боян Ангелов – председател на СБП, който представи Рада Добриянова и Симо Лазаров, както и сподели свои лични спомени за влиянието на легендарната пророчица в българското народностно съзнание, разказвайки случка от младостта си, доказваща, че нейният образ на всемогъща гадателка е запечатан дълбоко в паметта на народа ни. Боян Ангелов припомни, че покойният съпруг на Рада – проф. Величко Добриянов е един от най-ревностните изследователи на феномена Ванга.
В продължение на 30 минути музикално-поетичният спектакъл приковаваше вниманието на публиката, изпълнила „Перото“. Текстът се впиташе във вибрациите на музиката, обединявайки нехронологично биографични данни за пророчицата, предсказанията й, срещите й с обикновените хора, космическата светлина на нейния дух, свърхестественото съединяване на минало и бъдеще, в което вярваха всички нейни почитатели в продължение на повече от 60 години… Сред най-популярните твърдения, приписвани на Ванга, са смъртта на цар Борис III, разпадането на Чехословакия и на Съветския съюз, връщането на Симеон Сакскобургготски, но не като цар, потъването на подводницата „Курск“ и атентатите от 11 септември 2001.
Ето и кратък откъс от поемата на Рада Добриянова:
Говори с мен, Господи!
От слънцето родена в мараня
звънна
Кожух планина,
звънна
с ръце от коприва,
с камбанки от ириси диви
звънна,
на сухия кедър клонака проби
и токачки на точки разпиля,
и авлиги
в долината димяща
запяха.
Там бе водата парлива и свята
сякаш невестулка се премяташе.
Една жена с антени на главата,
и съвършено сляпа
се засели в музиката на полята –
в кръговрата мирски,
Бог самият бе я пратил.
Вангелия, зовеше я тълпата,
Вангелия, Вангелия, Вангелия…
Поетично-музикална структура „Говори с мен, Господи!“ е замислена като свободен формат, който може да се представя в различни арт пространства – от салони в читалища и театрални сцени до открити зони за култура, каквито са изложенията на книги в НДК, фестивали на изкуствата („Аполония“ и „София диша“), научни конференции за феноменалното, дори и на вернисажи, свързани с темата за неразгаданите феномени и влиянието на паранормалното върху съдбата и битието на хората.
Репортаж:
Анжела Димчева