Станислав ПЕНЕВ
НОВИЯТ РОМАН „КОНЦЕРТ ЗА ЖАБИ И ОРКЕСТЪР В МИ БЕМОЛ МАЖОР“ НА ПИСАТЕЛЯ НИКОЛАЙ ТАБАКОВ
И в него този писател се доказва като достоен наследник на Николай Хайтов и Йордан Радичков
„Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор“ е роман на гротеската, на иронията, на подчертаното и задълбочено алегорично мислене с реалистична основа. Това е съвременна белетристична творба, в която се осмислят и преплитат едновременно древност, минало и съвремие, която бележи нови проекции и насочва към единството – единство на хора и общества, на разнообразие от нрави и лични схващания, на виждания и стремежи от тук т.е. от нашето географско място до широкия свят и обратно. И всичко това е свързано с една нашенска българска своеобразност, специфичност как ние посрещаме, възприемаме и отговаряме на предизвикателствата на времето.
Срещата на легендарни герои с дълбока следа в съзнанието на хората по целия свят (в случая: Орфей, Евридика, аргонавтите) на мястото, наречено бряг т. е. на българския бряг (което подчертава също и нашата стародaвност) и на хора от различни земни краища с различно възпитание, различна култура, различен поглед за нещата в живота в романа е с акцент днешният ни ден и хората в него. Разбира се, в контекста на безсмъртното и вечното, т.е. в намиране на баланса между минало и съвремие, както и за смисъла, съдържанието и конкретното в нашия живот тук и сега. Живот, превърнал се за едни в удоволствие и удовлетворение, а за други – в напрежение за насъщния, в постоянно измерение на възможности и интелект в усилията на човека да постигне, ако не повече, то поне – още нещо.
Самият живот в „Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор“ поднася изненади за всеки – една естествена негова характеристика, която се превръща и в лична характеристика – доколко естествено, доколко изкуствено, свързана с екзистенцията и различните ѝ състояния. Това са лицата и състоянията както на обикновени хора, така и на най-различни особи: от народа, от етноса – особи с кралско потекло отвън, попаднали в нашенска „екзотична“ за тях среда; особи с наследствена придобитост на „специално положение“, търсещи мястото си в историята и нейното продължение чрез настоящето и сред вихъра на събития, подчертаващи тяхната способност или неспособност да останат във времето и те като легенди или като някакъв утвърден спомен за своето време. Това са животрептящи лица със своя намеса, със своя идентичност и двуличност дори в отношенията с останалите; със свое старание да бъдат такива, каквито са, пък и малко или много по-други…
Какво ли не „квака“ в живота на човека и не се вълнува житейски спрямо него в житейските бури дори и в моменти на отдих? Житейските бури, които сами по себе си са бурите с название „панта рей“. Житейските бури, които ден след ден ни налагат своето присъствие и ни правят уязвими в собствената ни кожа: в собствената ни географска ширина, в собствените ни исторически и легендарни измерения, в собствената ни далновидност да бъдем ние и само ние. А с другите около нас, които е довял вятърът, да се съобразяваме в зависимост от тяхното и по-малко нашето виждане, интерес, усет.
Романът „Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор“ на писателя Николай Табаков е поредното негово задълбочено психологическо, нравствено и философско вглеждане в ставащото около нас, с нас и за нас на фона на известното и неизвестното. Писателят разкрива и обобщава чрез характерни и типични герои от съвремието, които в неговото произведение са възприемат и като особняци, чрез философски и нравствени концепции от единия и от другия край на света, но с типично нашенски духовни и житейски вече демографски окраски. А това, че отстояваме или не отстояваме себе си е само един момент, но всъщност – много важен елемент в нашето битуване и в нашата народопсихология.
Човешкият нрав и неговите особеност, свърхинтересното човешко поведение в един силно разнообразен, мащабен, но и същевременно приближен до всеки един обобщен свят – такъв е съвременният свят. Това е така нареченият „цялостен свят“, в който живеем – свят и на минало, и на настояще, свят на легендарна и митологична визия и философска основа, но и с утвърдени нови идеи. Както се казва: нищо ново под слънцето и всичко е „панта рей“ едновременно.
В тази амалгамата от местни и световни идеи (като световните в случая – по-скоро на малките северни, европейски нации, с които се прави съпоставката тук); в тази амалгама от виждания, от прояви, от вълнения, от насоки и посоки Николай Табаков, наред с различните възможности за развитие на нещата, се вглежда най-вече в реалистичното, видимото, необходимото. Писателят прави това, защото именно тези три позиции: реалистичната, видимо-неоспоримата, както и необходимата, са в основата и на всяко самодоказване. Самодоказване като непосредственост, като яркост на идентичността, като връзка с общото т.е. нашенското, примесено с европейското, вътрешното, дърпащо се настрани често от общите тенденции, но разпознаващо и анализиращо външното. И в общуването между героите, и в дълбочината на техните мисли, а за някои преди всичко – в действията им, в нагласата им за една нерутинна, а анализно-откровена преценка на състоянието на всичко онова, което се допира до брега на надеждното утре и на рамото на непразния, но трудно сътворим аз, се прокрадват и съмнението, и неяснотата, и преди всичко – вълнението, че всичко е само една игра, след която няма какво да се прави. Играта е изиграна… Животът продължава…
Животът продължава, но как?.. Именно това е в основата на размисъла, именно това е в основата на преодолените и непреодолени съпоставки и съдържание на състоянията на човека в това белетристично произведение. Именно това се явява като проблясък в основата на така нареченото преодоляване на различните мнения.
Съвременният писател Николай Табаков търси и ни показва в творбата си не малко контрасти, отнасящи се за маловажното и сериозното, за отговорното и повърхностното, за елементарното и сложното, за вълнуващото и безкомпромисното, за умението на човека да намери себе си и неумението му да се самоопредели.
Морският бряг в романа на Николай Табаков в „Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор“ е обединяващ, той е символ на срещата на световете. Защото от брега навътре всичко е само вода, а от водата нататък е просто небе – все стихии коя от коя по-загадъчни и неясни, неочаквани и изненадващи, самовелики и необуздани, но винаги оптимистични за човека-оптимист и винаги изпълнени с надежда, заради спецификата на човешкия характер.
Всички събития в романа се развиват на морския бряг. Подчертавам: брегът, водата, динамиката на мига, дълбокото и плиткото, връзката на човека с водния простор са характерни особености – бих ги нарекъл вече жанрови за романите на Николай Табаков. Защото и в дунавската водна грамада, както и в необятността на морето, понякога и в безбрежието на океана от птичи и самолетен поглед, както и от висината на още неспусналата се капчица вода от облака се очертава средата на действащи лица, на типични пейзажни и вътрешни характеристики на ставащото в художествения свят на автора. Николай Табаков не видоизменя, а допълва същественото за измененията на живота ни – изменения, от които зависи всичко за всеки и от които всеки може да намери себе си с начертана пътна карта в живота.
Може би, защото брегът е нисък и водата идва – ето до втора буна световният океан ни намира – но дали ние искаме да го намерим него е въпросът? Е, в това отношение сме и особняци, и пацифисти, и незабравящи поуките (май в последното ни е слабото място). И всичко, което сме дали от себе си, всичко, което се е вляло в голямата вода, дали ще ни се върне, дали ще получим удовлетворение, от което да се надигне новата вълна на живота – за живота по нов начин. За живота: панта рей…
Всичко, което се развива на малкия словесен екран на романа е и отражение на големите световни бърканици и ситуации т.е. външното в български условия, докато българското навън много, много не го има. Затова искам да подчертая, че „Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор“ е роман за тоновете на душата, роман за звуците на живота, роман за мелодията на настроението, роман за чувствителността и дебелоочието, роман за извисяващото, учудващото, неподражаемото, недопустимото, неизвестното, които имат не само отражение във всичко, но имат и своя музикална същност. Музикална същност, както се е казва, която е и характерна, и типична, и вълнуваща т.е. търсеща не само спящата красавица – в случая народа, но и онази дълга, откровена промяна, наречена „отвори си очите, за да не ти ги отворят другите“.
Романът на Николай Табаков е метафорично отражение на действителността. Отражение, показващо странностите на обществото, неговите изменения, които въпреки всичко са пред очите ни и все намират истинския си вид, съвременната си форма, въпреки неясната и неорганизирана съпротива. Едната причина е, че жабите си крякат, както им падне и не понасят или не се водят от музицирането, свързано с някакъв си там оркестър… Може би, защото осъзнават, че оркестърът е много по-силен от един жабешки глас или дори от целия им жабешки хор… А другата причина е, че оркестър за жабите в блатото няма… Трета причина е, че в ми бемол мажор всеки концерт би изглеждал по-скоро романтичен (полутонен) и най-малко – жабешки.
Този роман (както и останалите 9 романа на Николай Табаков) се чете с лекота, с настроение на границата на предела, включващ всичко за живота, както и жизненото ни пространство в този момент. Съвременният писател търси и ни показва в творбата си не малко контрасти, отнасящи се за маловажното и сериозното, за отговорното и повърхностното, за елементарното и сложното, за вълнуващото и безкомпромисното, за умението на човека да намери себе си и неумението му да се самоопредели. Николай Табаков изследва човешката същност, човешките възможности, човешката светлина и човешките тъмни петна, както и отраженията им в обществото и обратно. Едно отражение, което показва странностите и на обществото т. е. неговите изменения, които са винаги пред очите и намират истинския си образ през очите на автора.
И както се казва – всички сме в една лодка…
* * *
Николай Табаков е автор на десет романа, три сборника с разкази и детски роман. Особено с романите си: „Византия“, 2013 г.; „Ветровете ни мраморни“, 2017 г.; „Нула време“, 2019 г. (удостоен с наградата на СБП – Роман на годината); „Синята гора“, 2020 г., както и със сборникът разкази „Р-р-разкази“, 2022 г. (за който е носител на Националната литературна награда „Николай Хайтов“ за 2024 г.) той се утвърждава като един от значимите и водещи съвременни български белетристи.
„Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор“, 2024 г. е последният роман на Николай Табаков, в който авторът ни представя отново интересен поглед към света. И основният му въпрос е: Къде е мястото на всеки един от нас в този свят? И още: Потънали ли сме до гуша в идеалния свят на жабите и дошло ли ни е това до гуша?, както и: Не са ли ни омръзнали омагьосаните принцеси?…
На тези и на други въпроси на 14.04.2025 г. писателят Николай Табаков даде отговор на премиерата на „Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор“ в Артсалон на Радио Варна в черноморската столица. Срещата бе водена от литературния изследовател Коста Базитов, който представи и автора. За особеностите на романа и за оригиналността на творческия глас на Николай Табаков говори Станислав Пенев – поет, литературен изследовател, литературен журналист.
Към представянето на романа се присъедини с подкрепата си и Общобългарски комитет „Васил Левски“ – Варна.
