ПРИЛИКИ
Веднъж големия Радко Радков,
вече леко подквасен, каза: батка,
приличаш ми, поете, на Гьоте
външно…. Трябва ти една Лоте…
На което аз бях леко втрещен.
И… продължих обилно да черпя…
Минаваха дни и все приличах
на някой. А всъщност – бях ничий..
Къде съм аз и кой съм, си казах,
Кое, по дяволите, кое най-важно е?
Пописвам книги някакви, издавам
и нежно се перча с някаква слава…
Една случка разтърси ме лично…
В началото бе почти романтично…
Кафе-машината цеди „дълго“ и сипва…
Една жена с поглед ме опипва..
Жената млада е – тяло, очи… Красива.
Аз – на години. И стоя… не ми отива.
– Извинете, че ви гледам тъй нахално,
Май мислите: тази е луднала, но
виждам във вас жив и същ – баща ми!..
Какво да сторя – много лични са нещата?
И каза – със тъга по скъпия родител,
внезапно как той в оня свят отлитнал.
-Да сте все тъй изправен, пожела ми…
И ме докосна – да се увери, че съм жив.
Отмина тя…О, как тъгата ѝ отиваше…
Аз още съм жив. И подобен на себе си…
Останалото е външно: Бог и… поднебие.
ДЪЖД
Септември, изгубих се в Бургас –
в нощта на дългия дъжд.,
сред локвите, в късния час.
По улици на шир и длъж
един хотел митичен търсех,
а всъщност – спомен, две очи,
една кръчма „Малина“, къркане
и стиховете – гениални почти…
И помня: кръчмата малка дими:
поети на маса, на стол или прави,
за Фотев говорят, четат, кандарми…
Една поетеса адрес ми остави
и тръгна внезапно, нощта я стопи.
След време стих прати и писа ми,
че много ме чела и, ах, как сглупила,
че колко съм бил мил и истински…
Но колко съм истински, аз си зная…
Вали си дъждът като из ведро.
Измислям си: кръчма, хотел, стая…
В която звучи стих и грейва… бедро.
РОДНИНИ
Къщи с огради съборени
от грях, от сняг и ветрове…
Стари некролози на хора,
градили тук свят векове…
Пусто е и тъжно – ведно…
Тревата е буйна, расте,
но няма да стане сено,
а нещо, което душите боде.
Облаци светли и тъмни,
над връх и долчинки…
Искам да се гръмна, но
да видя планинец. Един.
Корито за тих водопой –
от чакане, виж – зеленясало…
Замръкнеш ли, вълчи вой
била и дерета оглася…
Забравено кътче Родина.
Тук всеки вълк български е.
Тук всички роднини сме:
хора малко, повече вълците…