ДУБЛЕВ, Димитър Иванов

(12.VІІ.1927 – 1988)

Роден е в гр. Ямбол. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Специализира немски език в Берлин. Работи в системата на БНА. Бил е референт на СБП, журналист в: БТА, Българско Радио, в-к „Народна култура”, в-к „Стършел”. Бил е драматург в Български циркове. С Димитър Стоевски и Ламар съставя „Антология на немската поезия” (1966). Превежда юношеския роман „Синята птица. Осиновеният от ирокезите” на Ана Юрген (1960). Член на СБП и СБЖ.

Издадени книги: „Стихове от заставата” (1953), „Любов от прозореца” (1957), „Бялото мече” (1960), „Да живеят таралежите” (1964), „Съществува-не” (1966), „Островът” (1969), „Прощаване с бивола” (1979), „Последният пешеходец” (1981), „Голямото задръстване” (1983), „Волтажи” (1984), „Нерв” (1987), „Стихове от чекмеджето” (1997).

ОПРАВДАНИЕ

Петелът

се намести на връшника,

поотупа се,

гребена заповдига,

но зърна орела.

Петелът

щеше да изкукурига,

ако не дебнеше

лисицата.

Тогава

реши да извика,

но брадвата

беше на дръвника.

Петелът запремига,

заоглежда се,

слезе от връшника

и не изкукурига.

Денят беше дъждовен.

АМБИЦИЯ

Между два дъба младо стръкче,

когато дойде пролетта,

бе ровило със остро зъбче,

пробило беше през пръстта.

До големците да порасне –

такава беше му целта.

Уви! Небесното пространство

пак взеха техните листа.

ЛИТЕРАТУРНО КАФЕНЕ

Тук гледаме в кафените си чаши,

обивти във тютюневия дим,

какъв процент героите са наши,

как спорните въпроси да решим,

къде се крий съвременната драма,

какъв е поетичният баланс.

Най-хубавите книги все ги няма.

Най-хубавите замисли са в нас.

2000 ГОДИНА

Добре дошло, хилядолетие,

очистило околната среда!

Върти се поетичната планета

без нравствени пороци и ръжда,

без свади и хаплива мисъл…

Небето е избистрено съвсем.

И отношенията ни добри са,

защото помежду не се четем.