Малко са съвременниците ни, за които може да се пише във възхитителна степен. За мен Стефан Продев е един от тях, защото и с биографията си, и с поведението си на граждански трибун заслужи обичта не само на своите колеги, но и на всички честни българи. Излъчваше мъдрост и достолепие, не се страхуваше да влиза в полемика с всички, които се осмеляваха да прекрачат границите на моралното съзнание.
Наричаше себе си ремсист и не измени на идеалите си. За свои учители имаше Христо Ботев, Георги Кирков, Гео Милев, Йосиф Хербст…
Написа филмов сценарий за поета на революцията Смирненски, рецитираше с упование стиховете му. Остреше журналистическото си перо с кремъка на старопланинските върхове и в тях съзираше сенките на юначни предци. Не предаде заветите на прадядо си, доверения човек и ятак на Апостола Левски. Чувстваше се отговорен за всичко, което се случваше на многострадалния народи посочваше виновниците за тази злокобна участ.
И сега публицистиката му звучи като възвишена и безпощадна поезия. Нито веднъж не произнесе скверна дума за своето Отечество, защото знаеше, че хората се нуждаят от закрила и упование. Имаше по-различно отношение към писателския труд. Ненавиждаше кабинетните синекури и не приемаше изкуството за самото изкуство. Като Парижките комунари смяташе, че интелигенцията трябва да бъде локомотивът на обществото и да дава пример за нравственост. Повече от всичко ненавиждаше двуличието и предателството във всички негови измерения.
Стефан Продев стана най-пламенният публицист на променяща се България. А създаденият от него вестник “Дума” еднакво яростно нападаше извращенията на тоталитаризма и мутантите на псевдодемокрацията, събрала под знамената си заблудени идеалисти и фашизоидни мизантропи.
Думите, с които Стефан Продев разгромяваше предателите на идеала, бяха проникнати от възрожденската чистота на Ботевата публицистика. Главният редактор на “Дума” се уповаваше на своя народ и изобличаваше изменниците. Пророчески бяха словата му за онези, които използваха прехода към демокрация за лично облагодетелстване. Осъди тези изчадия на вечна забрава и на ненавист без давност.
Деветдесет години са достоен повод за равносметка какво е създал и какво е оставил един човек след себе си. А Стефан Продев без никакво съмнение е сред най-ярките съвременни български писатели. Беше член на Вазовия писателски съюз и остави в съзнанието на нас, неговите колеги, незаличими спомени с неустоимия си порив към истината, със своя вълшебен талант да кове от думите меч за враговете и щит за беззащитните.
Боян АНГЕЛОВ
