ВЛЮБЕНА В „НАЧАЛОТО НА ЗИМАТА“ - Съюз на Българските Писатели

Маргарита МАРТИНОВА

Отзив за книгата с лирика на Боян Ангелов „ПРОБОДЕНИ НОСТАЛГИИ“, издателство „Лексикон“, С. 2024

Стиховете на тази книга са направени от най-фината материя на поезията – усещането за неизказано блаженство, което тя събужда в читателя. Нейният инструментариум са копнежите и асоциациите, които, като грижовни птици – хващат смисъла на думата и го пренасят с ефимерните си клюнове в гнездото на нашето въображение. И птичето в това гнездо се оперва с развитието на темата, израства все по-красиво и по-красиво. Така се случва и в стихотворението, в което се влюбих от раз – „В НАЧАЛОТО НА ЗИМАТА“

В началото на зимната умора

не със снега, полепнал по пръстта,

не с голите дървета разговарям

а с шепота на жадните ти пръсти.

Сега не мога нищо да повторя,

защото всички думи са невръстни…

Влюби ме в него усещането за драматизъм, с който наблюдаваме превръщането от птичето в птица, готова да литне. Влюби ме онази съпричастна напрегнатост, с която очакваме момента на „качествения скок“ – както би казала диалектиката.

Косите ти целувам, разпилени

по раменете топли… А навън

валял е мрак, жесток и неподкупен.

Смълчаните звезди от мраз треперят.

Не гледай към часовниците спрени –

стрелките им са яростна потеря!

Преградите са ясни – и външни и вътрешни. Предстои сблъсък между силата на крилете и съпротивлението на въздуха. Неговата плътност ще удържи ли тялото на птицата, а размахът ще бъде ли достатъчно силен, за да не полети тя като куршум към земята?

Спокойна и добра, ще спреш ли с устни

гласа ми бавен? Знам, ще бъде час,

когато ще сме корени и глина,

но нека пътят ни дотам е дълъг.

И той настъпва, напрежението постепенно се утолява, защото размахът на крилата на стиховете става по-силен и по-силен. И виждаш как полетът на поезията се рее и отгоре всичко изглежда малко и незначително пред вътрешното усещане за триумфа на споделената обич. Птицата се появява и съвсем реална и символна – чак в последните строфи – това е „пощенският гълъб“. И носи усещането за желаната развръзка:

В началото на зимата ще пуснат

на свободата пощенския гълъб

и, сигурен съм, няма да загине,

а с блага вест ще долети при нас.

Стиховете изграждат своята магическа въздейственост не само върху смисъла, внушението и посланието, но и чрез онова тайнствено преплитане на звученето на думите в съзнанието, които започват да галят сърцето. Тази магия се базира и на чудото, наречено ритъм, което кара цялото ни същество да резонира с него. И което чудо ни се изпраща свише, за да води мисълта в неведоми хармонии, които, колкото и да се напъваш, не можеш специално да измислиш. (Затова и поръчковите стихове никога не са равни на „уловените в полет“ стихове.) Та в тази връзка искам да отбележа ритмиката на стиха и римуването – от една строфа към друга – прескачайки не традиционно от през ред – в куплет, не и „по съседски“ в самия куплет, а някъде по-нататък, където ги извежда ударната вълна на чувството и логиката на действието. Както и използването на вътрешни рими, които работят на подсъзнателно ниво. Това римуване създава така желаното за поезията усещане за неочакваност. Затова и не илюстрирах по-горе мисълта си само с по 3-4 стиха, които подкрепят достатъчно добре идеята. Но вкарвах в текста стихове до там, до където трябваше да стигнат, за да прозвучи мелодиката на римата. Този начин на писане го срещаме и в други творби на Боян Ангелов.

Ако обичаме не само своята, но и поезията на другите, ще трябва да признаем, че авторът има стихотворения, които се издигат до най-високото поетично ниво – когато написаното създава в подвластния читател усещането за нирвана. Какво повече би могло да се желае… Освен да прочетем отново стихотворението:

В НАЧАЛОТО НА ЗИМАТА