КОЛЕДЕН СЮЖЕТ НАСРЕД ЛЯТО
Температурата е около нулата. Чувам ясно всяка своя стъпка по втвърдения пясък на пътеката. Първите лъчи на слънцето пробиват сред голите клони на дъбовете в Английската градина. Замирисва на диво животно – вероятно лисица. Птица се опитва да събуди гората с провлачен крясък…
До средата на маршрута – северната част на езерото – ми остават 2-3 минути. Във всяка дестинация имах маршрут за крос. Обикновено тичах 40-50 минути. Английската градина в Мюнхен ми беше любимия. Това е един от най-старите и най-красиви паркове в Европа. От една страна си в дивото – горски пътеки и поточета пресичат алеите, от друга – в центъра на просветата, както обичахме да се изразяваме едно време.
Студа усещам само първите пет минути. После забравям за него и забравям, че тичам. Природата наоколо е прекрасна в зимната си одежда. Скоро срещам и други ненормалници като мен. Все пак е рано сутринта на Бъдни вечер. Някъде преди повече от двайсет години. На много места съм карал сам и Коледа, и Нова Година. Такава ни е работата. Все пак. Получи ми се дълъг престой, защото тренажорът на Луфтханза беше затворен по празниците. И така се оказах в Мюнхен на 23/24/25 декември. Следобед на 26 трябваше да излетя обратно за Мавриций… Помня отлично тези три дни – по часове!
Невероятното сутрешно приключение завършва с дълъг горещ душ – докато се размразя. Дори успявам да хвана безплатната закуска в последния момент. Към единайсет местно време се качвам на метрото и отпрашвам към музея на БМВ. За кратко се колебая дали да не се разходя навън в този чуден празничен зимен ден. Избирам комбинация – и музея, и Коледния базар.
БМВ е диагноза. Само човек, пребивавал в този музей, може да разбере на сто процента причината за това. Както и да е – нямам намерение да описвам музея зала по зала. След четири часа престой взимам Ю-бана и слизам към Мариенплац. И тук ми идва страхотна идея. Вместо да се блъскам с туристите и да пия подсладен глювайн в Коледния базар, решавам да потъркам рамене с баварците в най-старото бирхале – Хофбраухаус. По непотвърдени слухове един ефрейтор с артистични наклонности е произнесъл там първата си реч преди повече от сто години…
За разлика от Лайпциг (сринат до основи) и други градове в източната част на Германия, които американците бомбардират в края на ВСВ, заради очакваната им окупация от съветската армия, Мюнхен е пощаден. И това личи по запазената стара част на центъра. Е, Фрауенкирхе, е била улучена от бомба. Но не това е важното; там се намира прочутият отпечатък от стъпалото на дявола.
В бирарията все пак чакам на опашка петнайсетина минути. И порядъчно измръзнал ме паркират на маса с половин дузина червендалести баварци. Двама са с къси кожени гащи с презрамки и ¾ вълнени чорапи, независимо от сезона. Пеят и пият. Мирише на разляна бира, прясно изпечени претцели и мокра кожа. Легендата е, че ходят с тия кожени гащи, за да могат да пикаят на място, без да стават. По кожата не оставали мокри следи…