На 3 юли 2025 г. поетесата Ели Видева гостува в клуб „Парнас“ в София. Стихосбирката ѝ „За няколко живота“ (илюстрирана от Георги Янев) беше представена от поетесата Ива Николова. В рецензията си тя отбеляза, че познава Ели отдавна, но с тази книга е открила една непозната досега поезия: „Тази книга за мен е откритие, но не само като светоусещане в стихове, но и в различния възглед спрямо едно мощно, експлоатирано и цинично идеологизиране и политизиране на темата за патриотизма. Стиховете на Ели Видева връщат понятията и истинските възприятия към изконните неща. В тях кънти болката за отечеството… Трудно се достига до тази болка и сила, до които е достигнала Ели Видева. Тя е направила книгата си съкровена изповед и въжделение не за няколко живота, а за всички животи – преди, сега и за в бъдеще за всички нас“.
„Темата за България за мен е важна. Не ме е срам да кажа, че съм българка – това е емоция, дълг, памет. Светът наистина ще ни преоткрива…“ – с тези думи поетесата започна разговора с присъстващите, а началото на авторския рецитал даде стихотворението „Пиета“:
ПИЕТА
Тя прилича на дрипава циганка
и протяга ръка – не да проси –
да погали децата си в редкия миг,
в който може да дойдат на гости.
Тя прилича на лес подир пладнешка сеч –
тук-там някой филиз е прораснал.
И се моли студът – заскреженият меч
да не мине през тяхната пазва.
Тя прилича на малко безумно дете,
свито в кофа с боклук вместо дом.
И скимти, бърше сълзи и стяга сърце
във юмруче, нетърсещо помощ.
Но е моя Родина. В тъгата – сама,
съкрушена от болки и хрипове.
И оставям сърцето си в тая земя,
преклонена пред нейните дрипи.
Ели Видева сподели с публиката как се е родила идеята за тази специфична и много съкровена като тематика книга: „Спорила съм с Гриша Трифонов колко Българии има… Така се роди стихотворението „Реплика“, от което дойде и заглавието:
РЕПЛИКА
„Това ми е последната България.“
Гриша Трифонов
Това ми е
едничката България.
Тук имам житен стрък
и бащин гроб.
И люлка, вързана за дъб,
вкопан във сянката
на стародавна пръст.
И дух, кодиран
в гривата на конче.
И синове,
които да ги пазят.
Това ми е.
За няколко живота.
Прозвучаха още десетина стихотворения от новата книга, които докоснаха всички присъстващи с емоционалната си неподправеност, с аксиоматична правдивост, с общочовешки послания за обич и поразителни метафори, въплътили различните ипостаси на родината, майката, земята, природата, историята и родовата кръв. Много е трудно днес да се щрихира по оригинален начин образа на дадена историческа личност, без да се повтори втълпеното от предишни интерпретации клише. Но Ели провижда образа на Кубрат, Пагане, Аспарух, Самуил, на императори и други отминали управници по един интровертен начин, вглеждайки се в детайла, в личната история. Земята, родната пръст, от която човек тръгва и в която неизбежно отива, е онази харизматична сплав, изградила вярата на поетесата, че България ще пребъде.
Свои мнения за поезията на Ели Видева споделиха Трендафил Василев, Атанас Капралов, Светлана Йонкова и други присъстващи, сред които бяха поети от Литературния клуб в Хасково, воден от Ели Видева.
Анжела Димчева