Анжела ДИМЧЕВА

С АНЕКДОТИ ОТБЕЛЯЗАХА 90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО

НА ДОНЧО ЦОНЧЕВ

Българският ловно-рибарски съюз беше пристанището за отдих, лов на сюжети, приятелства и среднощни гуляи за големия белетрист Дончо Цончев (1933 – 2010). Известно е увлечението на писателя към красивите жени, бохемството и най-вече към случки – реални и въображаеми – от света на ловджиите.

Затова неговите приятели от Българския ловно-рибарски съюз организираха на 2 август смешно-сериозно парти, за да почетат 90-годишнината на писателя – класик на късия разказ. В книгата си „За майсторството на разказвача“ (1989) Дончо Цончев казва: „В един къс разказ може да се огледа моралната структура на цяло едно общество, на една нация, на един свят… Всичко е в думите – те изгарят на клада и те коронясват. Те събарят империи и те раждат прекрасни цивилизации. Цялата работа е в едно: да се подредят добре“.

Юбилейното събиране на писатели и ловджии протече с протоколни слова и неформални изказвания, които припомниха черти от характера на писателя. Събитието се водеше от проф. Любомир Халачев и беше открито от инж. Васил Василев – председател на УС на НЛРС-СЛРБ, който отбеляза: „Какъв по-добър повод да си спомним за големия писател, ловец и приятел бай Дончо. На 27 юли се навършиха 90 години от неговото рождение. Творчеството му и днес е живо, той беше гл. редактор на сп. „Лов и риболов“ (1988-1993), създаде в. „Наслука“ през 1991 г., водеше политиката на нашата организация и остави много дълбока следа не само в родната култура, но и в нашето общество. Преди 12 години създадохме в негова памет литературния конкурс „Дивото“, който се стреми да популяризира ловните сюжети и техните автори“.

Васил Василев обяви лауреатите на тазгодишното издание на конкурса, за който са дошли 85 разказа. Първа награда се присъжда на Симеон Ботев; Втора награда – на Димитър Чорбаджиев; Трета награда – на Чавдар Ангелов. В категория „Млади автори“ – поощрение получава Елена Николаева Дякова (на 15 години).

Васил Василев удостои Лазар Мурджев със званието „Заслужил деятел на ловно-рибарското движение“ за неговата 60-годишнина.

За творчеството и житейските истории на Дончо Цончев говори подробно член-кор. Иван Гранитски: „Дончо беше удивителна фигура. Имаше три ипостаси, които го характеризираха: Първо: той беше класик още приживе – безусловен майстор на късия разказ. Още преди да почине, в издателство „Захарий Стоянов“ издадохме 10 тома с негови романи и разкази. Той можеше да направи разказ или есе дори върху името на една улица. Дончо имаше висок професионален морал в литературата – той беше любим писател на други класици – Емилиян Станев и Йордан Радичков. Присъствал съм на техни разговори. Уникални разговори – за историята, политиката, изкуството, лова…“ Вторият му ипостас беше високото му достойнство – той твърдеше, че българският писател трябва да следва традициите на големите ни писатели – Иван Вазов, Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев. Трето: Дончо Цончев беше изключително артистичен, можеше да се превъплъщава в различни роли – можеше да бъде актьор… Но избра ролята на сладкодумен разказвач.“

Публиката чу разказа „Ловът е отзад“, а още спомени за незабравимия  Дончо Цончев разказаха неговите съратници, сред които беше и писателят Любо Николов.