ВАЛЕРИЯ ВЕЛЕВА
84 ГОДИНИ СЛЕД РАЗСТРЕЛА, ВАПЦАРОВ НЕ ДАВА ПОКОЙ НА ЖАЛКИ ЕПИГОНИ
Прощално
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Няма покой за автора на тези безсмъртни стихове…
84 години след разстрела на Вапцаров група „интелектуалци“, начело с д-р Даниела Беличовска, събрани в Асоциация „Памет за утре“, поискали от Министерството на културата да спре връчването на националната награда „Никола Вапцаров“ , учредена през 2023 година, заради „спорни“ моменти в живота на поета.
Бил терорист, бил антифашист, имал политически възгледи, заради които бил разстрелян, пишат новите морални екзекутори в отворено писмо, под което обаче не са посмели да си сложат имената.
Няма да правя анализ на поезията на Вапцаров.
На всички обаче, които отричат неговия принос към световната литературна съкровищница, ще припомня само тези факти:
Поезията на Никола Вапцаров е получила световна признание – преведена е на 70 езика по цял свят. Неговите стихове се превеждат в Обединеното кралство и САЩ още от началото на 50-те години на XX век.
Вапцаров е единственият български творец, отличен посмъртно с Почетната награда на мира от Световния съвет на мира. Той получава това признание наред със световни колоси на културата като Пабло Неруда, Пабло Пикасо и Дмитрий Шостакович. Грамотата е връчена на майка му, Елена Вапцарова
По повод 100-годишнината от рождението на поета, ЮНЕСКО официално обявява 2009 г. за година на Никола Вапцаров, подчертавайки глобалното значение на неговия хуманизъм
Чуждестранните изследователи и литературни платформи в Rain Taxi и Британската енциклопедия отбелязват, че Вапцаров избягва сухия пропаганден тон на „работници от всички страни, съединявайте се“. Вместо това той превежда политическата кауза през интимния език на личната загуба, съпричастност и състрадание. В международен план поезията му се цени заради ранното и смело въвеждане на теми от модерната градска култура – киното, радиото, фабричния шум и глобалната география (от Испания и Кипър до Филипините). През 1984 г. специално сувенирно издание на емблематичното му стихотворение, преведено на 35 езика, лети на борда на космическия кораб „Союз ТМ-5“ заедно с българския космонавт Александър Александров.
За разлика от чисто пропагандните поети, в англоезичния университетски свят днес Вапцаров се изучава като автор, който „превежда глобалните конфликти на езика на сърцето“. Чуждите читатели се впечатляват от уникалния му разговорен стил (диалогът с читателя), липсата на излишна патетика и кинематографичното изграждане на образите в стихове като „Кино“, „Писмо“ и „Песен за човека“.
Когато Даниела Беличовска и нейните подгласници в „Памет за утре” оставят на утрешното поколение такава следа за себе си, могат да коментират колко стойностна е поезията на Вапцаров и дали заслужава признание.