Продрум ДИМОВ
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН СЪЗИДАТЕЛ
На 2 септември се навършиха 30 години от кончината на Георги Георгиев-Гец, а на 4 октомври ще отбележим 100 години от рождението му.
Големият Георги Георгиев-Гец е силно свързан с Пазарджик. Незабравимият актьор се озова в нашия град през първите есенни дни на 1993 – три години преди смъртта си, след като бе изгонен от Народния театър заедно с други колоси от храма на Мелпомена, като Таня Масалитинова, Стефан Гецов, Славка Славова, Виолета Гиндева… Изгони ги „площадната демокрация”. Някои от низвергнатите звезди като Виолета Гиндева и Галя Асенова бяха политически неудобни, а други били навършили възраст за пенсиониране и трябвало да се разделят с голямата сцена. Безпрецедентно безумие!
Гец се отправя към Кюстендил, където известно време е под стряхата на местния театър, но след това с нескрито удовлетворение приема поканата на Сотир Майноловски, директор на пазарджишкия театър по това време. И ето, озова се в града на Константин Величков в ранната есен със съпругата си Цена. Идването му се посрещна с въодушевление и от местната театрална трупа, и от пазарджишката общественост. Където и да се появеше Гец – на улицата, в магазина или на пазара, навсякъде хората бързо разпознаваха любимия актьор от театъра и киното, радваха му се усмихнати, мнозина не се стърпяваха и търсеха да уловят погледа му, да го поздравят. А той едва смогваше да отговори на любезните минувачи, махайки им вежливо.
В театъра скоро тръгна нескончаем поток от репетиции. На Гец бе поверена ролята на дядо Йордан Герака от „Гераците”. Той беше играл тази роля в Кюстендил и без усилие влезе в превъплъщението си. Изпълнението му допадна много на режисьорката проф. Надежда Сейкова, която не криеше, че се наслаждава на виртуозната му игра. И играта му, но и скромността, обаянието му, вниманието и уважението към колегите неимоверно сплотиха трупата на драматичния театър. Усърдната подготовка на „Гераците” накара местната общественост с нетърпение да чака оживяването на Елин-Пелиновите герои на сцената. Премиерата се превърна в уникален театрален празник. Финалът на пиесата взриви залата, наелектризираната публика не спираше да аплодира актьорите, да извиква скандирания към главното действащо лице. Пороят от ръкопляскания не секваше. Никой не си тръгваше. Събитие, незапомнено в театралната история на Пазарджик. Тези щастливи мигове навярно до сетния му дъх са топлили големия актьор, който не можа да се освободи от разочарованието си от начина, по който си тръгна от софийската сцена.
Гец безспорно е сред най-големите творци на родната Мелпомена. Запознах се с него едва в Пазарджик. Първо го срещах в коридорите на театъра, където имах кабинет като секретар на Дружеството на писателите. Не смеех да го заговоря, ала веднъж му предложих участие в творческа среща. Гец с готовност се съгласи. Не закъсня и досега му с многобройните негови почитатели и поклонници – в големия салон на клубната ни организация. Едва ли някой от присъстващите е очаквал, че гостът ще подходи с такова доверие и откровение, но стана точно така.
Георги Георгиев-Гец разказа любопитни и неизвестни факти от живота си – още от времето, когато е бил плахо балканджийче, дошло от родното Разпоповци, когато е добил кураж като гимназист в Елена и е правил първите си изяви на околийска театрална сцена. За следването си в Държавното висше театрално училище при професори като Филип Филипов и Стефан Сърчаджиев, за първите си стъпки с младите си колеги Апостол Карамитев, Любомир Кабакчиев, Георги Калоянчев, Коста Цонев… За първата си поява на сцената на Народния театър „Иван Вазов” в ролята на моряк от пиеса на Борис Лавреньов, режисирана от Стефан Сърчаджиев… Така започва кариерата на едно от най-обичаните имена на българското сценично и филмово изкуство. Когато пристигна в Пазарджик, вече бе извървял впечатляващ и ярък творчески път.
Покори ме неговата достъпност и земност. Допусна ме до себе си и след няколко срещи в Клуба на актьора прие на драго сърце да направим интервю, като се разбрахме аз да му дам въпросите, а пък той ще предостави отговорите. Още на следващия ден „селянинът с колелото” почука на вратата. Порази ме красивият му четлив почерк. Изразих възхищението си от високата му грамотност. Той се усмихна и обясни, че навремето учителката им по литература в Елена го насърчавала и на класните му пишела оценка „шест плюс”.
Още в началото се отвори дума за псевдонима му. Разказа, че кръстник е близкият му приятел от студентските години Димитър Бочев, родом от с. Войнягово, Карловско. В неговото село обикновено носещите името Георги назовавали Гец. Така било изписано името му и на един от първите афиши, което останало като скъп спомен от отдавна починалия му състудент. Разговорът ни върна във времето, когато на третия път влиза във висшето театрално училище; как особено е ценял изящния аристократизъм на Зорка Йорданова, съчетан с непосредственост и сърдечност. Властно го е пленявала всеотдайността на Константин Кисимов, завладяващата красота на Ружа Делчева, искрящата виталност на Владимир Трендафилов, професионалната извисеност на Иван Димов. От световното кино спомена имената на Жан Габен, Чарли Чаплин, Робърт де Ниро… Събеседникът ми не подмина усложнената политическа обстановка и не скри опасението си, че се страхува за духовното обедняване на народа ни.
По това време Гец се бе превъплъщавал в десетки роли. За да се стигне до последната – с театър „Барбуков” в Стара Загора през 1996 г., в комедията на Нил Саймън, когато на финала на представлението е покосен от инсулт.
С този актьор си отиде цяла епоха на българското кино и театър.