Тенко ТЕНЕВ
Богата и запомняща се е българската художествена литература. Тя е красивата ни визитка пред света. Гордеем се с автори като Иван Вазов, Христо Ботев, Захарий Стоянов, Йовков, Елин Пелин, Яворов, Дебелянов, Смирненски, Гео Милев, Вапцаров…
За жалост често нашето съвремие ни сблъсква с уродливи явления, нямащи нищо общо с чувството за памет, с хуманизма, добротворчеството и чувството за реалност. Свидетели сме на постоянни нападки от „авторите“ на площад „Славейков“, които с неуморима страст и злъч оплюват значими имена от отечествената ни литература, култура и духовност.
Много често нападките са към ярки имена като Иван Гранитски, Боян Ангелов, Надя Попова, Иван Есенски, които отстояват и бранят национално значими идеи и ценности. Като трън в очите им е Съюзът на българските писатели и вестник „Словото днес“.
Поредната гнусна атака е към необятния живот и творчество на Никола Йонков Вапцаров. Не се умориха да плюят по един огромен поет – интернационалист, влюбен до болка в живота и хората, признат от видни творци от целия свят.
Да си спомним какво споделя поетът:
Ето – аз дишам, работя, живея
И стихове пиша (тъй както умея).
С живота под вежди се гледаме строго
и боря се с него доколкото мога…
С живота сме в разпра, но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! – Дори да умирам,
Живота с грубите лапи челични
аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам!…
Изпитвам погнуса и ярка неневист към тези отцеругатели, служители на Сорос и други фондации, които срещу „тридесет сребърника“ са готови да очернят със злоба и катран кой ли не от великите български автори. Те се страхуват да излязат на открит дебат, да изложат цивилизовано своите аргументи. Срещу тях ние от СБП предлагаме нещо много просто.
Прочетете стиховете на Никола Вапцаров. Опитайте се да вникнете в тази изповедност, в тази органична симбиоза на живот и творчество, на отдаденост на великите идеи в битката за хляб и свобода… Прочетете стиховете: „Вяра“, „Спомен“, „Романтика“, „Двубой“, „Писмо“, „Песен за човека“, „Родина“, „Огняроинтелигентска“, „Испания“, „Пролет“, „Кино“, „Ботев“, „История“, „Не бойте се, деца“, „Прощално“…
Може би нещо ще ви светне, че това е един огромен и запомнящ се творец!
Колко са актуални думите на дядо Вазов, че „не се гаси, туй що не гасне…“.
Не мога да не спомена в този случай имената на Георги Джагаров, Любомир Левчев, Павел Матев, Николай Хайтов, Никола Радев, Николай Петев, които бяха стожери на българщината и отстояваха емблемата – памет, морал и чест на СБП! Това тяхно дело днес продължава поетът Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели.
Трудно е да се бориш с безличници и продажници. За такива като тях Николай Хайтов споделяше, че, когато някой те вбесява, не е нужно да се засилваш да го удариш от няколко метра… Повече боли така наречения „цигански шамар“, с опакото на ръката!
Изпращам на всички тях, героите от слугинажа, „благословията“ на самобитния Николай Хайтов, на тези безродници, които продължават да чернят обичани български автори.
…А Вапцаров, въпреки тях, ще пребъде във вечността; въпреки теорията за „Златния милиард“, предвиждаща един милиард богати и проспериращи хора и един милиард обслужващ ги персонал. Останалите „излишни“ хора се оставят да измрат!“.
Тази теория не издържа във вибрациите на Времето и реалностите на Деня.
Зная свойто място във живота
И напразно няма да се дам…
Целият невероятно кратък, но толкова истински живот на Вапцаров ни задължава да помним.
И ние, обикновените хора, обичащи и пазещи от попълзновения неговото оригинално творчество, ще останем верни на завещаното от Поета.
Днес и завинаги!
26.10.2026