Д-р хонорис кауза Розалия Александрова живее в Пловдив, България. Родена е в магичната планина Родопа – люлка на Орфей. Автор е на 12 стихосбирки. Редактор и съставител на над 40 литературни алманаха, сборника и антологии. Член е на Съюза на българските писатели.
Нейните стихове са превеждани на много езици: полски, английски, арабски, испански, датски, фарси, корейски, сръбски, италиански, албански, френски, китайски, румънски, азербайджански, гръцки, турски, бенгалски, иврит, нидерландски и руски. Творбите ѝ са публикувани в престижни сборници, алманаси, литературни списания и уебсайтове в България, Европа и по света.
През март 2006 г. създава поетично-интелектуално сдружение „Квант и приятели“ с цел популяризиране на квантовата поезия в гражданското общество – пловдивски и български феномен. Тя е инициатор и главен организатор на Международния фестивал на поезията „Духовност без граници“ (от 2015 г. насам) и всяка година издава алманах за нуждите на Фестивала.
Носител на титлата „Доктор хонорис кауза“ на университета UNQE (Мексико) и член на Федерацията за световно лидерство и висок интелект (World Leadership and High Intelligence Federation), президент за България. Удостоена е с титлата „Доктор хонорис кауза“ на UHE Peru (2026) и е президент за България на Световния факултет за присъждане на титлата Доктор хонорис кауза към UHE (2026). Член е на Съвета на Директорите на белгийския литературен сайт ATUNIS POETRY. Посланик е за България на списание Prodigy (САЩ) и е президент за България на новосъздадената от литературна академия „Продиджи лайф“ световна награда „Благородният лауреат“. Посланик за България на фондацията Glory Future Foundation (2026). Почетен член на WFAI. Носител е на престижната литературна награда „Сезар Валйехо“ (2022 и 2023) и на наградата „Златен орел“ на UHE за поезия и мир (2023 и 2024), както и „Златен Кондор“ (2025 и 2026). Носител на годишната награда на UHE – Chile „Блестяща Душа“ (2024 и 2025). Носител е и на наградата за лидерство и световен мир „Махатма Ганди“ (2022 и 2023) и други отличия. През 2023 г. тя е литературен съветник към Централната китайска телевизия заради изключителни заслуги в развитието на световната литература. Литературен консултант е на IAETDAA (САЩ) за 2025 г. и литературен съветник и президент за България на организацията PLWV. Египетското списание „Al-Rowad“ я включи в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света за 2025 г.
Освен поетеса, тя е и учен. Занимава се с изследване на рефлексиите на квантовата и торсионната физика в областта на езика, поезията, културата, медицината, философията и методологията на науката. Автор е на книга с научнопопулярни есета „Да отворим вратата към смисъла, или рефлексии на информационната наука“ (Пловдив, 2015), както и на новата книга с есета „Чудесата на Поезията“ (Пловдив, 2025).
РОДИНО
Като топла завивка
небето синее над нас.
Като пролетен вятър,
донесъл надежди и сила,
Ти ме викаш, Родино,
и твоя съм винаги аз:
ден, години, Земя.
И през всичко премина,
за да бъдеш във мен
непристъпна и горда.
И свята.
Да въздигаш и сваляш,
да откриваш лице пред света.
Пазят мигове
тихи и светли
Твоето име.
Има мигове трудни.
И в тях
Любовта
ни спасява
в прегръдката Твоя.
И ни връща
Света!
ДЕТЕ ЗА ОБИЧ
Посвещавам на децата
с различни нужди
Светът е толкова различен
през твоите очи.
И скрива тайните умислени
какво разбираш ти.
Но твоето лице ми казва:
„Добре съм и съм тук до теб“.
Остава в мен единствен смисъл
да пазя твоя свят и теб
с Божествения светъл поглед
към всяко мъничко дете.
В очите ти трепти възможност
да стигна твоето сърце.
Дали си тук, или присъстваш.
Но знаеш, ти си защитен.
Обграждам всяка твоя стъпка
с орлицата във мен.
Дете любимо на Земята,
от Бог изпратено в света.
Прегръщам истината свята –
със теб открихме Любовта.
ДЪГА НА ЛЮБОВТА
Който мине под тази Дъга,
ще остане завинаги в нея.
Радост, истина, дом, доброта
и разцъфнали макове пеят.
Който тръгне на път вдъхновен,
ще разнася Любов за отплата.
И крилата, прораснали в мен,
ще ме връщат в Родината свята.
Мойта обич е наша и знай –
този сън е наяве в душата.
Погледни към небесния рай!
Той е твой!
Разпери си крилата!
ДУША
Много късно отворих
врата на душата си.
И усетих как търсеше
в тъмното мен.
Есента е богата
на багри и пламъци.
А листата омайват
случаен рефрен.
Тази музика всеки
я чува за себе си.
Споделената тайна
на свойта Душа.
Тя цъфти със безбрежния
ритъм на Времето.
И ухае на мъдрост,
дошла с Доброта.
В долина от копнежи
върхове крият слънце.
През отворени порти
е тръгнал света.
А душата ми търсеща,
истинска, спътница,
е частица от Смисъл.
И рои Светлина.
НИЕ, ДИАМАНТИТЕ
Блестим в тъмнината.
И чакаме изгрев.
Но все пак Душата е
тайник на истини.
Отгоре пристига.
И горе се връща.
И тяло облича.
И тяло прегръща.
Когато е трудно,
за миг заблудени,
поглеждаме тялото.
Казваме: мене.
Но нашата същност
се крие пред мрака.
И болката с мъка
пречиства сърцата.
Единствена радост –
да знаем кои сме:
дар скъпоценен –
предвестник. И смисъл.
Пътуваме. Спираме.
Долу и горе.
Блестящи и чисти.
Деца на простори.
Душа на снежинка.
Деца на Твореца.
Проблясъци Вечност.
Игра на Писеца.