Геоги КОНСТАНТИНОВ
Някога, в навечерието на новия, т.е. днешния, век списание „Пламък“ събираше на творчески разговори доста широк кръг от млади автори, чиито първи творби се появяваха на страниците на списанието. Тогава създадохме и специална рубрика в „Пламък“, насочваща читателското внимание към това, което сътворяват младите кандидати на славата. Рубриката носеше име „Внезапното поколение“ и може би ще се учудите, но тази рубрика в списанието съществува и до ден-днешен. В онези години тя следваше изявите на тогава появилите се поети, белетристи, литературоведи; а сега немалко от първите представители на „Внезапното поколение“ са вече озвучени имена в литературния ни живот: пътеписецът Радослав Райков /известен с псевдонима Рони Райк/, чийто том с пътеписи „Шест континента и един бележник“ издадохме неотдавна, набиращият литературна известност автор на лирично-иронични стихове Петър Чухов, белетристът и поетът Владо Любенов, поетесите Радостина Григорова, Татяна Филева /сега живееща в Германия/, Ивета Данаилова и много други.
Сега една от най-дългогодишните представителки на тогавашния литературен кръг „Пламък“ – Ивета Данаилова, след известно поетическо мълчание, издаде новата си стихосбирка „Случайни думи от речника: Опитомяване на хаоса“.
Първото, което трябва да кажем за тази книга със стихове – това е изключително физиономична стихосбирка. В нея има всичко, което дава възможност да наречем стиховете в нея нестандартни, съвсем небанални, даже понякога – трудно разгадаеми. Споменатите в заглавието на книгата „Случайни думи от речника“ ни насочват към по-малко известни понятия от областта на философията, психологията, екологията и т.н., на които поетесата е направила свои оригинални и понякога – болезнено приземени лирически коментари.
Например: Ефект на Дънинг-Крюгер /или за благословената увереност на некомпетентните/, Прозорецът на Овертон /или как чужди на морала идеи се „измиват“ от пропагандата и общественото говорене и стават приемливи/, Тесеракт – /четириизмерен хиперкуб, събиращ в една обща точка различни реалности: минало, настояще и бъдеще/, Анхедония /неумението да живееш с удоволствие от живота/, странното Inferno – зависимостта между собствените крила и крилатото ято, и много други такива по-малко познати, но важни, понятия.
Всъщност зад понятията стоят житейски явления, които Ивета е направила всичко възможно да ги опоетизира по някакъв много свой начин. Тази основна линия в стихосбирката Ивета е нарекла иронично „научен подход“ – казано в кавички; т.е. като лирическа провокация, която няма за цел да внесе съмнение в нечия ерудиция /макар че при мен внесе капки съмнение – поне с някои от тези понятия тук се запознах за първи път/, но като подбуда за духовен експеримент – и философски, и поетически, необходим за един Homo Ludens.
Някои от думите, използвани за заглавие на творбите, са също по-малко известни географски, исторически или редки диалектни понятия: nothus – сух южен вятър, понякога дъждовен, понякога опустошителен. И в стиховете звучи въпрос: Дали човек e nothus: Под стъпките му никнат тръни и пустини, валят полиетиленови снежинки, казва поетесата; Или диалектната дума Жигавица – мравка, която не събира сламки и зрънца, а само хапе. Звучи и странната дума Фракталии – дребни структури, означаващи, според авторката, че хаосът е заложен вътре в нас.
В книгата има и стихотворения, носещи по-близки заглавия, като „11 септември. Репортаж“, „Революция“, „Свободно падане“, „Заклинание“, „Епилог“ и др.
Но почти всички те се стремят да обяснят по оригинален начин абсурдите на живота.
Например в „Заклинание“ детето има абсурдна молба: „Мамо, искам да съм болна и ти да си до мен, за да е винаги неделя“; в „Коани“ е цитиран източен мъдрец: „Не гледай пръста, който сочи луната, а самата луна“; във „Финал“ поетесата твърди, че e написала с перо на ангел:
„…живя до насита.
И без страх да си кажеш:
Това е. Опитах!
Отлитам“.
Интересни поетически видения откривам в още такива стихотворения. Например в „Тишината в мен“: „Слънцето пари като кестен в джоба и стопля пътищата, инкрустирани в дланта“.
Или в „Свободно падане“: „Дъждът е плач наобратно“.
А в стихотворението „Епилог“ ще открием запомнящ се образ на морето:
„…жива вода, която
вдишва и издишва,
вдишва и издишва
и безстрастно заличава стъпки“.
Четейки последното стихотворение с морската картина, се досетих, че Ивета Данаилова спортува активно през много от летата си трудния, но красив спорт уиндсърф.
Пожелавам ѝ да сърфира успешно по-нататък и със стихосбирката си „Случайни думи от речника: Опитомяване на хаоса“ — независимо от прибоя на вълните.