МЕЖДУ ДВЕ ЦИГАРИ
/от сборника с разкази „Лунни витамини“/
Понеделник – септемврийско зазоряване. Сивкава мъглица скрива хоризонта. Портокалът на слънцето изплува от морето и я стопява като захарен памук.
Изсветлява до сребърна тепсия и разсипва шепи елмази в искряща пътека към
брега. Морето, събудено и погалено, танцува в отблясъци с мощния си гръб.
Чудото на утрото!
Мъжът се гмурва и загребва към хоризонта до изтощение. Обръща се по гръб.
Застива с разперени ръце и крака – Витрувиански Леонардов човек, в бургаски вариант. Примижва срещу слънцето, диша върху гърба на морето, потъва в безкрая…
Морето – безбрежна взаимност, преброждана от самота…
След час се отръсква като куче на брега току до пусията на рибарите. Кима им. Отвръщат. Едва мръдват очи, отправени към късмета. Мълчанието им винаги го респектира, уважава ги, харесва ги, готини са, морски дяволи, нямат от-
казване. Животът е едно безкрайно очакване. А те го умеят, без мрънкане…
Първа цигара. До вечерта остават още девет. След един предупредителен и още един отвратителен инфаркт, плюс токсичен развод, кардиологът му отпусна максимума.
Животът… между две цигари… припламващо самотно огънче.
С подобни лакърдии под шапката идиотка, без да усети, е стигнал неговата ничия земя – околовръст без чужди мисли. Трябва да премести чадъра – слънцето се е вдигнало с
една копраля, би казал дядо му. Прави го и чак тогава вижда – на две крачки пред хавлията му, почти върху водораслите на брега – друга хавлия. Околовръст и джапанки не се мяркат. Аман от навлеци, и то в понеделник! След съботно-неделната задушаваща тарапана…
Оглежда подозрително брега… И какво да види – бански бикини: с конче вихрогонче, раче, скорпионче, змийче и… палмичка, израсла от долчинката по средата! Всичко
това кантовано с деликатна черна дантелка. Същото по сутиена, вързан отзад на врата –връзките като продължение на финия мъх на тила, където целувка би пуснала ток.
Надолу – стройни бедра, слаби и деликатно прибрани в коленете. Нагоре –татуирана орхидея на рамото, фатална? На върха – дизайнерска плажна шапка в шоколадово с бяла кордела. Шик!
Връща поглед на хавлията под носа му. На нея танцуват голи нимфи – в синьо и бяло, покрая –лотоси. Егаси си щампата! Върху нимфите небрежно кацнала плажна чанта,
дизайнерска, разбира се: дъното –охра, декоративна плетка (хитро), единият борд –лила с бели точки (аха, звездно небе), другият борд –морско синьо, в центъра – игрива дъга в бяло HAPPY summer! Опаа, как беше:
За мен ти си морска сирена,
морякът удавник съм аз…
Бяхме гларуси бургаски, някога, но не сега. Да не се разсейва… Деликатен овал с наивно (може би) отворени устни: Понеси ме на ръце (с шапчица и с перце)! Надолу –
сутиенът: върху лявото зърно – морска звезда, върху дясното – морско конче. Бикините – отпред като отзад: раче, скорпионче, змийче и палмичка, израсла… в долчинката по
средата!… Още – тъмни очила (дизайнерски, както всичко останало), скриват очите. Чакай-чакай – нещо не се връзва… Рамките – с една идея по-масивни, стъклата – с две идеи по-големи и тъмни, напук на цялата показна фамозност…
Тя вдига ръце към небето и ги гали една с друга. И в този миг го усеща. Изненада по устните, но никакво смущение. Просто е разбрала, че дълго е разглеждана. Взира
се в него зад очилата, като че ли настойчиво. Кокетничи с ханша. Прави кръгом и настъпва мокрия пясък. В морето посреща вълничките с глезено ахкане и подскоци с изящно завъртане в профил на S – с изпъчени гърди и вирнато дупе, ръцете над шапката с корделата: знае, че я гледат. Флиртува с морето като на сцена, но с явната цел за избраната публика на брега – Афродита от морската пяна, изкусителна и непов-
торима. Потапя се до гърди, подскача момичешки, но с онзи женски намек за сладкия гъдел между бедрата. Не гмурка главата и не сваля тъмните очила… Излиза от морето на пръсти, наведена леко напред, за да преодолее дърпащите я вълни на прибоя. Бикините и сутиенът прилепнали, почти прозрачни – морска звезда и морско конче върху зърната и палмичка в долчинката под пъпа ѝ..
Той пали цигара под сянката на чадъра си. А тя няма чадър. Не сяда на хавлията с голите нимфи. Фръцка се още на брега, следи го с тила си – сигурен е… И почва да събира мидички! Под пяната на вълните… Събира цяла шепа, отива при хавлията и вади от плажната чанта пълна с миди прозрачна торбичка… Не е за вярване – това не могат го постигна цяла тумба дечурлига. Но тя продължава да се дупи по брега и да пълни торбичката… Гледката е приятна… Той забравя за романчето си…
В един момент спира, приближава, сяда с гръб към него на хавлията, прибира седефените съкровища в плажната чанта HAPPY summer и изважда флакон плажен спрей, пръска бедрата и ръцете си, оглежда се. Опа, никакво бързане с Help my, please. Изчакай, на първия ред си…
Определено романчето му става неактуално. Мисли. Любопитен е. Театър д`аморе под съпровода на чайки и вълни – алантно! Но нещо му убягва – очилата! Тя крие очите
си. И не престава да го следи с тила си. Защо ли?…
Нахлупва шапката идиотка. Поглежда на фокус. Тя чопли нещо в пясъка с наведен тил. Бас лови, че се подсмихва. Става и, полюлявайки ханш, се отправя към брега, и… започ-
ва да пощи водораслите за мидички… Играе – брегът отново е сцена, вълните – декор за кокетство. Флиртува изтънчено, невинно. Харесвам ли ти – виж каква съм морска нимфа, същинска русалка!
Наблюдава я известно време. Става. Тя е приклекнала на брега. Кляка до нея. Тя вдига очилата си към него. Играе изненадана.
- Най-красивите миди са на Черния плаж при солниците – казва и търси очите ѝ.
- Ще ме заведете ли? – пита тя, без да сваля очилата.
Очите ѝ са тъжни и гледат през него. Не го виждат. Прехапва устни. Чарът на слепотата ѝ го прогаря. Но обещаеш ли нещо, трябва да го изпълниш.
- Виждали ли сте морско дяволче?
- Искате ли да ми разкажете?
- С очички, черно и лъскаво. Викат му и рогатка, воден орех. Носят го като талисман срещу уроки…
- Отдавна търся такъв талисман. Ще ми намерите ли?
- Утре ще те водя при съкровищата на солниците.
- При рибарите?
- Те са морски дяволи.
- А вие?
- Черен гологан – като мен – не се губи.
- Аз изгубих всичко.
Той не търси белезите, тя ще му разкаже. Може би утре, на Черния плаж.
Хваща ръката ѝ тя потръпва, после притихва. Мълчат. Един до друг. Мъжът – самотно огънче между две цигари, и сляпа русалка, търсеща талисман срещу уроки. Пред тях е
Морето – безбрежна взаимност, преброждана в самота.
