Радка ТОПАЛОВА
Тя е Мария… но не онази Мария от стихотворението на Борис Христов „Жената Мария” „С диви круши и резенче хляб във торбата…”. Може би е антиподът във възклицанието на Ивайло Балабанов в неговото стихотворение „Средна възраст“: „ На средна възраст е нелепост да искаш друго битие…”
Мария Николова е поетеса, която „Запалва снеговете още” и, макар с „Белези от живота”, се топли от „Светулки през зимата”… зима, която е нейната втора пролет!
На 20 май т.г. в препълнената зала в Народна библиотека „ Иван Вазов” в Пловдив тя представи новата си прозаична творба сред почитатели, колеги, приятели и общественици.
Събитието откри с топли встъпителни думи председателят на Дружеството на пловдивските писатели д-р Ахавни Кеворкян, която даде думата на писателя и литературен критик Иван Д. Христов. Той направи кратка характеристика на творчеството на Мария Николова. Прочете и анализа на литературния критик акад. Благовеста Касабова. Последвалите сърдечни изказвания на нейните приятелки – поетесите Спаска Попова и Рамела Бохосян.
В „Светулки през зимата” импресията и образният щрих,свързан с природната даденост на всеки лист и цвят, лъчезарното емоционално настроение не са спонтанен порив, а вътрешно изживяване и духовна радост. Срещаме се със спомени, в по-голямата си част – романтични отражения на красивото или тъжно преживяно време, отлетяло в миналото , но оставило незаличими следи в душата ѝ. Изповедната форма като цяло от въображение и реалност се преливат.
Тя е Мария… тази, която се е отгледала сама, която е образовала и възпитала себе си и децата си. Тя е авторът и на18 книги с поезия – рожбите ѝ, които я правят силна, така, както децата и внуците в семейното ѝ гнездо. А там птиците, подобно стиховете и добрите думи, винаги се връщат!