КРАСИМИР ВЛАСЕВ
Вървях из Беглишката гора, обкръжен от сумрак и мистика.Излизах на кратки полянки, осеяни с горски ягоди и боровинки, прескачах пенливи
потоци и отново потъвах в тайнството на вековните смърчове. Тази гора, на 20 километра от Батак и 1200 метра надморска височина,щеше да е една от многото в Централни Родопи, ако не беше свързана с името на големия български поет Димчо Дебелянов.
Неговата история ни връща повече от сто години назад – към размирната 1914 година, когато безработният поет, след ходатайство на неговия приятел Тома Томов, е назначен като служител в горско стопанство Беглика. Длъжностната му характеристика го е определяла нещо като противопожарен сътрудник. Дебелянов прекарва на този пост три месеца,придружен от Гьончо Белев. Според спомените на последният, там Дебелянов написва стихотворението „Гора“. Това твърдение би било
неоспоримо, ако стихотворението не е било вече публикувано предишната година в бр. 110 на в. „Смях“ от 29 септември 1913.
В спомените си Николай Лилиев е по-близо да истината като твърди,
че стихотворението е написано през 1912 година, когато Дебелянов е бил на Беглика. При Лилиев датата на написване на стихотворението изглежда
правдоподобна, с оглед на неговата публикация, но и Лилиев, и Белев са прави само наполовина – първият относно годината на написване, вторият – за пребиваването им в Родопите.
И, понеже е невъзможно поет от величината на Дебелянов цяло лято
да не напише нищо, най-вероятно е там той да е написал стихотворението
„Помниш ли, помниш ли тихия двор…“, публикувано в кн. 2 от 24 ноември 1914 г. на списание „Родно изкуство“ – под заглавие „Елегия“ и посветено на Мара Карловска. Това, разбира се, е само мое предположение. Преки доказателства, освен датата на публикация, няма.
Хипотези – много, доказателства – малко.
И все пак неоспорим факт е, че три месеца от живота на Дебелянов са преминали в местността Беглика.
Факт, който трябва монументално да бъде съхранен за поколенията.
