РАДА КАПРАЛОВА /СТИХОВЕ

РАДА КАПРАЛОВА, Гърция

/Стихотворения/

 

 

КОПНЕЖ

 

В такава утрин

искам да се върна,

когато лъч

хор птичи дирижира…

На тръгване,

нощта да ме прегърне,

преди без шум

да се стопи във вѝра.

В такава утрин

искам да докосна

пак детските

потрепващи ресници.

Да вдишам аромат

и свежест росна

под натежалите от плод

лозници.

И вятър лек,

подобно плаха ласка,

с косите на тила ти

да играе…

Смъртта сломена

да захвърли маска…

В такава утрин

ти ще ме познаеш!

 

 

 

 

МРАВЕШКА ПЪТЕКА

 

Пътека черна, стройна, жива,

прекъсна бодрия ми ход.

В скали и тръни тя извива

като забързан октопод.

Препускат делови войници

без почести и имена,

пътуват мравешки редици

на гръб с огромни семена…

За тях дали на бог приличам

или на тромав Гъливер?..

А мравките с товара тичат,

не жалят те труда си чер…

 

Зашета малка мравка-мисъл

у мен край горския харман.

Защо ли, Боже, си орисал

човека с разум тъй голям,

че суети се, проси, страда…

Човек е с много стремена.

Щом мравка стане, без награда –

ще бъде в бъдни времена!

 

 

 

 

 

 

ПОЕТЪТ

 

Рибар чудак е в лодка самобитна.

Зове го тази приливна вълна.

Нечакано за себе си – обикна

и вятъра, танцуващ със платна;

и бурята, пречистила ефира,

копнежа по незрими брегове;

и дързостта на вдъхновена диря,

изписана от лодка във море.

 

Пред изгрева поетът хвърля мрежи

и чака с трепет щедър словолов.

Денят му със търпение бележи

разлистените стръкове любов.

А залезът в мастилената плетка

вселенските прозрения брои.

Поетът в рими прави равносметка

и в истини, които ще дари.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СПАСИТЕЛКА

 

Обвита в черна пелена,

Земята тръпне в самота.

Разбира днес една жена,

че трябва да спаси света.

 

Когато другите заспят,

в уюта кратък на нощта

проправя към звездите път –

Тя иска да спаси света.

 

Превърнала се в лъч-любов,

самата земна красота

към Космоса отправя зов –

Тя може да спаси света.

 

Отмина мракът… Светлина!

Земята грейва в утринта.

Не знае „слабата“ жена,

че точно Тя спаси света.

 

 

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПЕНЕЛОПА                            

 

На Дочакалия

 

На края на усилен ден, по здрач

в дома ще се завърне Пенелопа.

Пред свидния, сиротен къщен праг

смирено на вратите ще потропа.

И Одисей ще я прегърне пак,

моретата на страстите пребродил.

След толкова съблазни знае как

циклопа на душата си да води.

През нощите, угаснали без плам,

през мигове и черни, и мечтани,

те – мъжките сълзи, изплакал сам –

в Итака ще превърнат любовта ѝ.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post ВАСИЛКА ХАДЖИПАПА /СТИХОВЕ
Next post БЪЛГАРСКИТЕ ТАЛАНТИ В ИСПАНОЕЗИЧНИЯ СВЯТ