На 11. 06. 2026 г. в Дом „Дора Габе“ председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов връчи Годишната награда на СБП за поезия – 2025 на Цонка Христова за нейната стихосбирка „Музеят на живота“.
Водещ на събитието бе уредникът на Дом „Дора Габе“ Добрин Добрев Финиотис, който с вродената си добруджанска сърдечност разказва пред събралата се публика за функционирането на възобновения Дом, за списание „Пламък“ и неговия архив, съхраняван в библиотеката, за сформирания наскоро Литературен салон „Дора Габе“. Също така бе представен и филмът, посветен на Дора Габе и нейния Дом, който днес е истински културен оазис, съхранил представата за духовно средище, в което властва силата на високото слово.
Редакторът на книгата – журналистът и публицист Юлий Йорданов – сподели, че от дълго време се познава с авторката Цонка Христова. Припомни, че през деветдесетте години на миналия век в град Кула се е провеждал поетичен конкурс, наричан Кулски поетичен панаир и още тогава Цонка е била сред наградените поетеси. „Музеят на живота“ е книга, която тежи със съдържание“ – отбеляза Ю. Йорданов. По-нататък той разказа, че всеки текст е чел по 7 пъти, а в последствие написва и рецензия-предговор, с която е публикувана книгата, реализирана от издателство „Богианна“. Впускай се в детайлите около самата работа – оформяне на книгата, по цикли; подборката на стиховете, Ю. Йорданов обясни един неологизъм, появил се в процеса на редактирането – литературообоч. Дума, характеризираща самата Цонка Христова и втората ѝ стихосбирка (първата е „Размишленията на една мравка“). Своето изказване критикът обобщи с наблюденията, че „Музеят на живота“ е изкачване по склоновете на поетичния Еверест.
Приветствие към Цонка Христова отправи и Боян Ангелов. Той изтъкна, че наградата за поезия на СБП е със стогодишна традиция и е връчвана навремето по предложение на проф. Иван Шишманов. От 1922 г. насам под различна форма всяка година се отличават значими книги за изтеклата година и техните автори. СБП се стреми да прави литературен обзор в края на всяка година като кани всички български издателства и автори, издали художествена литература: романи, повести, поезия, разкази, литературна критика, публицистика, драматургия и други жанрове.
Доц. Людмила Малинова от Института за литература (БАН) припомни, че при Цонка Христова писателската жилка е генетично явление, тъй като нейната баба – белетристката и драматург Цонка Славкова Николова – също е била член на СБП, и нейни творби са били отличавани с подобни престижни награди. Днес тя е включена в един от проектите на ИЛ.
Последна взе думата поетесата, учителката, общественичката, музейният работник Цонка Христова. В своето слово тя сподели: „В нашето съвремие наблюдаваме тенденция, която съчетава в себе си различни стилистики – по-модернистични, но и класически, но в в по-голямата си част са нищоказване. А Поезията е казване, не разказване. Лаконичността и любовта към езика са били водещи за мене. Времето днес изисква свободна форма, свободен стих. Поезията е високо изкуство“. Сърдечна благодарност авторката изрази към СБП, персонално към Боян Ангелов, към домакина на Дом „Дора Габе“, към редактора Юлий Йорданов и към своите почитатели, сред които бяха доц. Людмила Малинова, поетесата Стоянка Боянова, изследователите Кирилка Демирева и Петър Михайлов. Изненадващ бе финалът на вечерта, когато Цонка Христова съобщи, че в музея в гр. Дряново наскоро са постъпили няколко писма от Дора Габе, които е хубаво да бъдат дигитализирани и качени в архива на Дом „Дора Габе“. С мелодичния си глас Цонка Христова прочете няколко свои стихотворения, включуени в книгата: „Не сбъдване“, „Луната погледна“, „На листа ми винаги е зима“ и „За века ми е думата“.
Петър МИХАЙЛОВ
