За него и враг, и свой без да се замисли казва, че той е изключителна личност, истински демократ, патриарх на думите! И това е така, защото Стефан Продев, както самият той признава, цял живот е писал по поръчка, но поръчката винаги си я е задавал само той. В свой девиз той превърна „Свободата на печата е майка на всички свободи!“

И може би затова Продевото слово беше – и си остана! – актуално, смело, безпощадно, защото публицистиката е талант да си безпощаден.

Тези размисли бяха вплетени във вечерта, посветена на 90-годишнината от рождението на мъдреца и магьосника на словото Стефан Продев, която събра в Централния военен клуб не само негови близки, приятели, журналисти, но и ученици, израснали под неговото крило на майстор.

Големият български журналист е обречен да не се говори за него в минало време, защото той винаги ще е сред нас не само с оставените след себе си публикации и книги, но и със спомените за един честен и достоен човек „готов да се пържи във всички видове адове и във всички техни кръгове за своята идея и за своята мечта“ (Ст. Продев).

И вечерта показа, че той „пак е тук“, сред нас, чрез своето живо слово и пример. И тъй като Стефан Продев освен достоен майстор на думите, създател и „баща“ на в. „Дума“, беше и председател на Съюза на българските журналисти , то вечерта беше поверена на неговия сегашен последовател на този пост Снежана Тодорова. която с много вълнение припомняше изречени от него слова и канеше негови приятели и колеги да разкажат за другия, непознатия Стефан Продев.

Сред дошлите бяха и внуците на Фред, както го наричаха по заглавието на една от книгите му – „Фред или пролетта“, – Невена и Стефан Продев-младши, който е поел по пътя на дядо си, както и тяхната майка Елена. С болка ще кажа, че сред нас не беше синът му Иван, един изключително скромен и същевременно талантлив скулптор, отишъл си без време.

И когато гледах светлите лица на потомците на фамилията Продеви,  си мислех, че те двамата – баща и син, сигурно седят и гледат отвисоко какво се случва. И може би Стефан Продев малко се гневи, че чак толкова много се говори за него. Та нали освен с големия си талант, той беше известен и с пословичната си скромност. В началото на вечерта бе показан документалният филм на режисьора Петко Горанов, посветена на Продев.

За своята работа с главния редактор на „Дума“ си припомни Тодор Коруев, на когото съдбата отреди да работи с него повече от десетилетие като първи заместник в левия вестник. „През 1974 г. Стефан Продев прочита заповедите на Хемингуей, които съдържат мъдри съвети, като „Не губи времето си!“, „Чети до смъртта си!“, „Пиши до припадък!“… – припомни Тодор Коруев. – Но нашият човек решава да преосмисли „скрижалите“ на Папа Хем с отрицание на заповедите и се ражда неговата десетка: 1. Не създавай заповеди!; 2. Не уважавай онези, които създават заповеди; 3. Не изпълнявай глупави заповеди!; 4. Не вярвай на онези, които изпълняват глупави заповеди! 5. Твори без заповеди! 6. Не люби по заповед! 7. Не ликувай, защото е заповядано! 8. Не страдай, защото е заповядано! 9. Подчинявай се само на заповедите на съвестта си! 10. Изпълнявай само заповедите на природата!

Запомнете заповедта за съвестта. Продев не искаше да прави и не правеше партиен вестник, наричаше вестника си „ляв“ и „червен“. Той искаше „Дума“ да е вестник на истината и се отдаваше изцяло на това. Знае се, че трудно се достига до истината в нейния рожден вид. А безсъвестникът не се стреми към нея, тя не му е потребна. За да се добереш до истината, трябва талант, но и характер. Продев имаше и двете, и много друго отгоре.“

Сред дошлите да уважат вечерта на Стефан Продев беше и Калоян Паргов, чиято е идеята за документалния филм за главния редактор на „Дума“. Според него във Военния клуб ни е събрало тържеството на словото, за един човек, за когото казват, че си е отишъл в самота и забрава, но днешния празник показва, че това не е така. Защото Продев е личност, белязала с яркото си присъствие българската журналистика, политика и литература, оставила траен отпечатък в културната история на България. Паргов не пропусна да отбележи,че Стефан Продев днес пак е тук в очите и сърцата на хората, които работиха с него, бяха негови съмишленици в идеите или му опонираха, и в това трудно време изпълняват неговата заповед да се подчиняват само на заповедите на съвестта.

В заключение Калоян Паргов цитира блестящото перо на Продев: „Днес мнозина се опитват да ни разпъват отново на кръст, забравяйки или не знаещи, че кръстът е наш. Та ние не сме слизали от него. За разлика от тях, нашата памет е жива!“ Думи, които звучат и днес актуално и разкриват нашата действителност.

За своите срещи с големия български журналист сподели и председателят на СБП Боян Ангелов. Той си припомни за своята работа със Стефан Продев и за незабравените и до днес добрини, които той е сторил в името на оцеляването на списание „Читалище“. Боян Ангелов каза ,че днес са малко съвременниците, за които може да се пише във възхитителна степен,а сред тях особено място заема Продев, защото с биографията си и с поведението си на граждански трибун заслужи обичта не само на своите колеги, но и на всички честни българи.

А проф. Здравка Константинова, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации при СУ „Св. Климент Охридски“, каза развълнувана, че не може да се говори за Стефан Продев, без да се започне с Христо Ботев. Тя нарече журналиста „вулканичен талант, рядък талант, който съчетава таланта на публицист, на журналист,но и на концептуалист на знакови издания“. По един интересен начин проф. Константинова преплете уроците на Ботев в творчеството на Продев, цитирайки негови размисли. Четирите урока на Ботев, според Продев, са уроците на таланта и съвестта, за стила на публицистичното творчество, емоционалните богатства и интелектуалните възможности и четвъртият урок е за изпреварването на времето.

За това, какво е мястото на Стефан Продев в днешната журналистика и как хората и колегите журналисти са го оценили, припомни Снежана Тодорова. През миналия век той е бил избран за публицист №1 на България. „Спомням си с какво вълнение, дори бих казала неудобство, научи той резултата от организираната от СБЖ анкетата, която бе направена в цялата страна – каза Снежана Тодорова. – И неслучайно за него казват, че той е патриархът на думите.“

За своето приятелство и работата с него разказа и Румян Георгиев, бил през всичките години редом със Стефан Продев и чиято подкрепа той винаги е чувствал.

„Неговият талант, доблест , искреност, почтеност, неговото рицарство, неговата гражданска позиция докараха до истерия всичко бездарно, подло и безчестно. Защото който може, може всякога, а който не може, не може никога. – тези думи на Велислава Дърева, изречени преди десет лета по време на 80-годишнината на Продев, припомни Снежана Тодорова. – Леви и десни, свои и чужди се надпреварваха в своята омраза и нетърпимост към него.“

Ученичката на Продев и негова и последователка в качеството си на главен редактор на в. „Дума“ Таня Джаджева беше повече от развълнувана, защото да говориш за личност като Продев никак не е лесно. „Думаджиите днес като че ли отново преживяваме младостта си, своята младост в тази професия – каза тя. – Явно сме щастливи хора, защото по пътя си в журналистиката сме имали такова мерило за професионализъм, но и за нравственост, като Стефан Продев. Той упорито и неотклонно следваше тази своя най-голяма мечта – „Дума“ да бъде големият, силният, сложният глас на социалистическата идея. Така наричаше той вестника. Действително той превърна вестника в едно от силните и мощни оръжия. Авторитетът, силата и влиянието на вестника във времената на Стефан Продев няма как да отрече никой и като че ли никой не си го позволява, независимо дали му харесва или не.“

Според Таня годините, в които Стефан Продев е ръководил „Дума“, журналистката Велиана Христова нарича родилното петно, което не може да бъде заличено. Вярно, че днес вестникът не е Продевата „Дума“ и не може да бъде,но родилното петно като че ли всеки от журналистите си го носи у себе си и с чест.

„За съжаление ,моят опит показва, че по някакъв начин нашата национална памет е сравнително кратка – така се обърна към хората в залата Стефан Продев – внук, също поел по стъпките на своя славен дядо. – Всеки път, когато се натъквам на неща, в които се вижда как едно минало живее и се преражда в настояще, ми доставя удоволствие. Казват, че в голяма степен в това, което е писал дядо ми, има нещо пророческо и то се е случило в настоящето. Аз не вярвам в тези неща и не смятам, че един човек може да предвиди пророчески какво ще се случи в бъдещето. По-скоро смятам, че след като той изключително добре е опознал и е оценил проблема на собственото си време, докосва универсалното, което важи за всяка епоха.“

И какво по-прекрасно място и точно време от вечерта, в която върнахме сред нас големия Стефан Продев, е да узнаем, че вече има взето решение за учредяване на награда на негово име, гласувано от Изпълнителното бюро на БСП. С нея ще бъдат отличавани млади журналисти и публицисти до 35 години. Това предложение беше направено от носители на връчваната повече от 10 години награда на НС на БСП за публицистика „Георги Кирков – Майстора“.

И в края на моя разказ за Продевата  вечер ми се иска, както започнах с негови думи, да свърша с написано от големия майстор на словото:

„И до днес не мога да забравя един дъб, поразен от светкавица. Имаше дънер и клон, но нямаше листа. Беше мъртъв. Около него природата цъфтеше и макар огромен, гигантът не радваше окото. Дано с нашата култура не се случи същото. Дано грубостта, която се е надигнала, не я овъгли. Дано всеки, който милее и твори за нея, остане верен на себе си. Животът, колкото и да е сложен, не трябва да пречупва никого. Дървото на духа ни ще бъде богато и живо само тогава, когато огънят е по-слаб от характерите, които го създават. Цветовете им не са важни. Важен е плодът им. Онзи златен жълъд, който въпреки бурите и червеите не бива да се превърне в суха шишарка…“

Дано си прав, Майсторе, и това да бъде!

От сайта на СБЖ