Станислав ПЕНЕВ
„Брегове“ – българо-гръцка литературна антология, Варна, 2024 (издание на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ) и НЧ „Македония – 2005“), имаше своята официална премиера на II Международен Рождественски Фестивал „Благословение“ – 2024, Варна „ПРИЗВАНИЕТО“ – със Слово, Музика и Танц в света на изкуството: духовно начало за човека.
Антология „Брегове“ – билингва е вече традиционно годишно издание (през 2023-та „Брегове“ излезе на български и на румънски, включвайки общо 56 писатели от България и от Румъния след литературни срещи на писатели от СЛОВ и АСЕПИ-СЕПИ, Варна в Букурещ, Гюргево и Констанца, както и във Варна). В Антология „Брегове“ 2024 са отпечатани на български и на гръцки език творби на 32-ма писатели от България – писатели и от Варна, както и на писатели от София, Пловдив, Ловеч, Созопол, Бургас, Лондон (поддържащи непосредствен и постоянен творчески контакт с варненските автори и членове съответно на СБП, СНБП, a повечето от тях са членове и на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти – АСЕПИ-СЕПИ, Варна).
Новото издание на тази Антология съдържа творби, с които творците предпочетоха да влязат в нея и да бъдат преведени и представени на гръцки език. И тъй като това е вълнуваща инициатива с европейски културен характер и е нещо като Шенген в литературното пространство, нека отбележим и имената на всички български писатели, прекрачили (или прекрачили отново) спокойно още в края на 2024 г. и в гръцкото литературно пространство: Боян Ангелов, Людмила Богословова, Атанас Капралов, Розалия Лефеджийска (художник и на корицата – картината ѝ „Ех, море…“), Алина Стоянова, Нели Виткова, акад. Марин Кадиев, Габриела Стефанова, Станка Иванова, Димо Стоянов, Варта Берберян – Гарабедян, Станислав Пенев, Костадин Коручев, Гергана Славова, Елена Ташева, Борислав Арнаудов, Йорданка Ненчева, Елена Димитрова, Зорка Вълчева, Керанка Далакманска, Розалия Александрова, Геновева Станчева, Иван Данчев, Петранка Александрова, Ради Радев, Дамянка Котакова, Дафни Червенкова, Силвия Андреева, Румяна Димитрова – Кирова, Савко Калата, Такухи Минасян, Павлин Павлов. А колкото до първото – предпремиерно представяне на Антология „Брегове“ с литературно четене, датата е 29.09.2024 г. в Солун, Гърция в солунския литературен кръг на поета Христос Атанасиос (консултант на превода, заел се и с разпространяването на Антологията в Солун). В творческа обстановка и с кратко представяне на всеки един от присъстващите български автори – Елена Ташева, Гергана Славова, Иван Ненов, Румяна Димитрова-Кирова, Станислав Пенев, Анелия Гамалова, Керанка Далакманска и с прочит на по две стихотворения и на двата езика, стана запознанството на българската група писатели с гръцките (те също четоха свои творби, превеждани синхронно на български). От българска страна водещ на международната литературна среща беше писателката и преводач на и от гръцки език Румяна Димитрова-Кирова. В последвалия задълбочен и обхватен разговор по литературни въпроси се очерта като водещо разбирането, че само писатели с безспорен литературен талант, постижения и авторитет, които чувстват литературата и се отнасят към литературата като към призвание, които участват активно в съвременния литературен процес със своя творчески глас и творческо вдъхновение, със своето редовно присъствие в литературния живот и печатат творби, които могат да бъдат посочени като образци на изкуството, заслужават внимание и могат да се нарекат „писатели на своето време“. А това определение – „писатели на своето време“ е с широките рамки и на шенгенско пространство в литературата, даващо възможност за сериозен свободен творчески обмен, творчески контакти и връзки с подобни творци преди всичко от ЕС, както и с писатели от други европейски страни и писатели от други континенти. В разговора се очерта мнението, че „Брегове“ е заслужаващо внимание издание и заради това, че не включва автори, които гледат на написаното от тях като на възможност главно за изява… А са само писатели с неоспорим талант и творбите им са с трайна литературна стойност. И някак символично се срещат в този момент в Солун с гръцки писатели от подобен калибър, малко преди предстоящите им няколко подобни срещи и с албански любители на литературата и автори, където ще бъдат прочетени творби на всички представени в антологията.
Няколко дни по-късно – на второ литературно четене и представяне на „Брегове“, завършило също с творческа литературна дискусия – този път в албанското курортно селище Ксамил, се очерта мнението, че „българската литература силно вълнува“ и творбите на авторите в антология „Брегове“ „топлят сърцата на хората“. Подчерта се също, че да си писател не значи да се самоизживяваш или да се самовълнуваш литературно, а да си последователен, устойчив и упорит в литературния си път и изяви, както и да създаваш безспорно значими, ценностно доказани и запомнящи се с оригиналност, сполучлива експерименталност и универсалност произведения.
И, естествено, да представяш достойно съвременната литература на страната си на други езици: да я представяш такава, каквато е, а не да се адаптираш услужливо към чужда стилистика и литературни схващания, за да те забележат някъде или просто да привлечеш временно интереса в някой друг, по-различен свят. А това, всъщност, е и една от целите на антология „Брегове“.
Бяха изказани и други мнения, например като това, че всяка литературна формация било то съюз, дружество, кръг, обединява пишещи и съществува благодарение на членската си маса като качественото т.е. представителното писателско присъствие в тях не е процент, близък до масовия. Както и това, че няма и никога не е имало наистина обективна литературна критика, а по-скоро критика или с изострено критикарско отношение (което за радост почти се е загубило вече заради законодателствата), или с някакъв временен (и твърде съмнителен) акцент на обективност, в който преобладаващо е лично становищно схващане на някого т.е. въпреки опита да бъде подчертано и положителното, и най-важното, в края на краищата това е мнение или вид частно наблюдение (ако не е концептуално защитено или свързано с тенденция). А най-трудна за очертаване е една литературна тенденция… Затова днес в литературните среди се говори за „литературен отзив“ като отношение и като най-точен израз към написаното, към художествения текст. Колкото до т. нар. „литературно изследване“, което за много хора е просто сбор от факти и един по-разширен поглед към литературата в даден период, също имаше интересни, макар и противоречиви изказвания, както за необходимостта от такива четива, така и свързани с отсъствието днес на интерес към подобен вид текстове. Литературното изследване се оказа дори за някои от присъстващите само по-разширен поглед към някогашно литературно състояние, но наблюдавано със съвременно мислене и преценка. И затова уязвимо като констатация, още повече, че тя е с конкретно-индивидуален характер. Защото и преди, и сега литературният процес не е единен, беше обединяващият отговор, макар да е животрептящ. И винаги е бил трудно обхватен, и без съмнение – пристрастно наблюдаван като посоки, изяви и личностна даденост. Или чисто и просто литературното изследване е придържане към нещо предходно, но по-ярко видимо в един период… Но важното в случая си остава да се отрази новото, значимото, оригиналното, основополагащото, ако има такова, в индивидуално-личния подход на някой, взиращ се от позицията на собствените си възможности в материята.
Преводът на гръцки език в антология „Брегове“ е дело на преводачите с гръцко потекло, образование и гръцко-българска идентичност от Варна: Наско Буйнов и Румяна Димитрова – Кирова. Консултанти са поетите Христос Атанасиос от Солун и Димитриос Евангелос от Атина – двата града, където „Брегове“ ще се разпространява през 2025 година.
А нейната официална премиера – на 21.11.2024 г. в големия Арт салон на Радио Варна на II Международен Фестивал на литературата и изкуствата „Призвание“, организиран от НЧ „Македония – 2005“ Варна, Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ) и Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ – СЕПИ, Варна) и главен организатор Стефка Петрова – с участието на творческия директор на фестивал Иван Кръстев, както и с вълнението, внесено от дует Амбра – Веска Марешка и Иван Ненов, а също и от гръцки хор на българо-гръцко дружество Одесос – Варна с художествен ръководител Жасмина Маринова, се превърна във вълнуваща европейска СРЕЩА СЪС СЛОВОТО и в поредния литературен празник в българската черноморска столица.