МОНОЛГИЧЕН ДИАЛОГ

Като жена е разумът бъбрив –

за всичко винаги намира обяснения.

Анализира със завидна лекота,

въоръжен до зъби с правилни решения.

Той рядко спи. Почти е винаги нащрек,

ревниво пазейки извечните устои.

За всяка болест знае правилния лек.

Причините за всяко главоболие.

Сред канонадата на шумния брътвеж

душата чака, докато се лута,

кога ще дойде нейният законен ред

понякога и тя да бъде чута.

БРОДЯЖНА ПЕСЕН

Твърде дълго пътува, Скитнико,

Време е да отдъхнеш, Пътнико.

Да свалиш изпокъсаните си обуща,

да се питаш дали са нужни

многовечните ти митарства

в търсене на митичното царство.

Със мазоли до кръв разранени

през пустини вървиш настървено

към изгубената си Градина,

обитавана някога от двамина,

изкушени от тайното знание,

и изпъдени за назидание

век след век без посока

и с боси нозе

стъпала да изкачват

до самото небе.

СТИХОАНАЛИЗА

„Има въпиеща нужда от наблюдатели,

                          които са се научили да наблюдават наблюденията си“

                                                                       Шандор Ференци.

В опита да намериш рима на себе си,

надмогваш първичния страх

да бъдеш не правило, а изключение

от колективния безсъзнателен правопис.

Законите на формалната логика отстъпват назад:

дали битието

е по-сложно

от стихосложението?

ОПИТОМЯВАНЕ НА ДРАКОНИ

Не наранявайте дракони,

с блага дума нахранете ламята.

Ако отлети надалеч –

кой ще пази

златната ябълка?