НАПУСНА НИ ПИСАТЕЛЯТ МИХАИЛ ТОШКОВ
(09.01.1931– 30.11.2024)
Михаил Тошков е роден на 9 януари 1931 г. в Пловдив. Издал е книгите „Ръждивата брадва“ (стихове, 1963), „Спирала“ (стихове, 1967), „Протуберанси“ (стихове, 1968), „Въоръжени с надежда“ (есета за Априлското въстание, 1976), „Ламар“ (разговори и беседи, 1977), „Знак и думи“ (стихове и екслибриси, 1982), „Повярвай в моя Бог“ (роман, 1984), „Гнездо на хищна птица“ (стихове, 1993), „Поправка на фенера“ (стихове, 1998), „Летателен апарат“ (избрани стихове, 1998), „Триножник“ (стихове, 2001), „Стъклено тяло – I“ (мемоари, 2007), „Смъртта не е…“ (документална повест, 2010), „Внимателни шаржове“ (2010), „Отвесната греда на кръста“ (2011), „Нов наръчник на Агитатора“, (сатири, 2012) „Аквариум“ (стихове, 2014), „Следи от Феникс в пепелта“ (2015), „Стъклено тяло – II“ (мемоари, 2018) „Графити“ (2019), „Графити – 1“ (памфлети), „Графити – 2“ (2020), „Графити – 3“ (2021), „Графити – 4“ (2022), „Метареализъм. Синтез на „измите“ (2023).
Тошков има множество публикации в областта на критиката, литературната история, изобразителното изкуство. Творбите му са преведени на английски, френски, руски, унгарски, финландски и румънски език. Носител е на наградите: „Пеньо Пенев“ – за поезия (1990), за морска поезия – Варна (1990), „Хр. Ботев“ – за публицистика (2007), Наградата на СБП за публицистика (2010), Награда на МНО – за цялостно литературно творчество. Дълги години работи като художник; взел е участие в десетки изложби на малката графика в България, Италия, Чехословакия, Белгия, Полша, САЩ; представял е и самостоятелни изложби на екслибриси, портрети и пейзажи. Членство: СБП.
Поклон пред светлата му памет!
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ