ОТИДЕ СИ
ДРАГОМИР ШОПОВ
( 13.08.1938 –16.03.2022)
Отиде си един от най-ярките съвременни български поети. Роден е в София, където завършва средното си образование и висше – българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Първите си творби публикува като ученик и впоследствие сътрудничи с поезия и проза в литературния периодичен печат, в радиото и телевизията. По негови стихове са създадени популярни песни. Бил е отговорен редактор в БНР, главен редактор на в. „Земеделско знаме“. Той е един от ръководителите на БЗНС „Ал. Стамболийски“ след 10.11.1989 г., депутат в 37 и 38 Народно събрание.
Автор е на книги с поезия за възрастни и деца, с публицистика и есеистика. Сред тях: „В една капка дъждовна”, „Ветровете нямат възраст”, „Трева и сняг”, „Какво запомних от деня”, „Летопис за началото”, „Преди да се завърна”, „Въздух за песен”, „Да не лъжем живота”, „Задълго тук”, „Отключена врата”, „Ранено време”, „Биография”, „Неприютени дни”, „Сричка от небесно слово”, „Вечните букви на живота”, „Сянка от мечта”, „Стени от вятър”, „През прозореца на времето”, „За да се върна”, „В кръга на залеза”, „Небе и корен”, „Запази ни, любов!”, „Ветровитите хълмове”, „И безсмъртно остава сърцето”, „На откъснат от времето лист”, „Прошепнато насаме”. За деца: „Непослушен влак”, „Малкия художник”, „Котка в килера”. Автор е и на „Стъпки във времето: Есета, спомени, размисли, интервюта” и „По хребета на дните: спомени, статии, критика и интервюта” и др. Негови творби са преведени на полски, руски, румънски, френски, английски, сръбски и др. езици. Носител на многобройни национални отличия за литература.
Поклон пред светлата му памет!
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ