Станислав ПЕНЕВ
Белетристът Павлин Павлов е явление в съвременния литературен процес и е единственият съвременен автор от Варна, който през последните петнадесетина години с романите си внася нови елементи в тематиката, в духовната дълбочина на морското литературно пространство, както и в емоционалната гама на варненското литературно присъствие в националната ни и европейска литература.
Романите му са част от реалния живот и автентичното крайбрежно всекидневие, от житейските волни и неволни прояви, вълнения и случки. Тези романи са преживени и осмислени в художествен план от автора откъси живот, които имат своето достойно литературно битие, носят поука, подсказват решения. Те са панорамни, задълбочени литературни пространства с гражданско-патриотична, интимна, философско-оценъчна, пейзажна и най-вече с морска художествена видимост. Мога да ги определя като възникваща днес художествена летопис на варненския бряг, морска летопис на българската и европейска душевност в нейното единство и значимо самовглеждане на човека в отношението му с морето.
Всички персонажи на Павлин Павлов носят естествената импулсивност на самия живот и същевременно една критичност, присъща на съвременния човек, която го кара да оцелява в трудното му битие на всеки бряг на живота.
Чрез героите си писателят изповядва своя нравствен максимализъм: да живеем по правила и закони; да бъдем щастливи с това, което можем и имаме да бъдем достойни с труда, любовта и проявите си за всеки свой миг на тази красива, многострадална земя.
Именно тази идейно-тематична насоченост много ясно е подчертана в романа „Далян“ – най-новата творба на Павлин Павлов, където героите са многоизмерими: те могат да обичат и да ненавиждат; да бъдат груби, но и смели като мечтатели; да отмъщават и да съчувстват; да понасят удари и да помагат безкористно всички до един; да изживяват кризисните ситуации, чрез които отрезвяват и виждат реалността на живота по новому, наред с традиционното в нея. В „Далян“ Павлин Павлов съумява да ни потопи във водовъртежа на живота – един постоянен водовъртеж, който държи човека нащрек и го прави жизнеустойчив и постоянен във всичко наред с очебийните крайности и хармонични моменти… На това учи морето, на това учи „морската солена ласка“, която и дава, и взема, и подава ръка, но и се стреми да те отнеме дори от днешния конкретен живот, постоянно създава условия тревожни и за незабравими преживявания. Нещо повече – изгражда силни, драматично значими характери, които не се пречупват пред трудностите и екстремните ситуации. Затова и героите в романа
на Павлин Павлов са свикнали на ударите на съдбата, т. е. на морето.
В романа „Далян“ е преобладаващ събирателният образ на морската сила и щедрост, на морското ежедневие и особеностите му, на радостта и бедите на хората на брега.
Автентично и силно драматично на места, повествованието завладява с достоверността на събитията и фактите, и с художествената им фикция. Авторът е убедителен в своите художествени внушения: при него конкретното, моментното се извисява до общозначимото и общочовешкото. Освен това – народопсихология и битова същност в това произведение са неразривно свързани и се създава живописна и неповторима картина на българския морски рибарски живот. Естествено на варненския бряг, естествено там, където постоянно оживява и рибарското минало, и то съществува рамо до рамо с рибарското настояще. Именно там – на местността „Траката“, където всичко е вода и бряг, лодки и мрежи, море и далян, т.е. природа и човек… Един типично рибарски, типично варненски пейзаж, познат от по-близкото минало, частично запазен и съществуващ и днес. Естествено видоизменен и доста модернизиран…
В творбата си авторът подчертава, че тази обстановка, тази атмосфера, това желание на човека да проникне в недрата на водната стихия, да навлезе дълбоко в същността на морския бит са и специфични, и неповторими, защото никога не са повтаряща се. Всеки път има нови моменти и една неизвестност, която променя нещата. Всеки път всеки участващ във волето е на границата на промяната на живота, всъщност всеки внася с всяко воле и някаква променя в живота си, защото след всичко ставащо започва самоосъзнаване, настъпва един своеобразен катарзис, който извисява човека. Едновременно с това в романа „Далян“, който очертава единния дух, единната морска воля на тайфата, прозира и силата на автобиографичността – волето, оставя дълбока следа в съдбата на всеки участник в него, то е критерий за това можеш ли, или не можеш, доколко си устойчив в живота, каква е твоята граница, твоят праг на устойчивост. И докъде се простират възможностите ти… Всяко воле е изпитание. Всяко воле е житейска проверка. Всяко воле е – волето на живота!
В „Далян“ писателят не само описва, в „Далян“ писателят изобразява морското и крайморското като неотменимо присъствие на човека в него, като нрав, като връзка на човека с морската природа; типизира, обобщава и се извисява до националното и общочовешкото. И доказва, напълно убедително, че човекът има не само земни, но и морски корени, т. е. всеки, който е свързан с морето, рано или късно се връща при него, където и да го отведат земните му пътеки.
Такава е съдбата и на Данко Гърка, чийто край е тъжен и злощастен. За него само ще отбележа: отдаден на морето и на морския занаят – рибарлък, рибарство, ловене на риба: можем да го наречем с много имена, Данко Гърка е с достойно извървян житейски път, завършващ трагично, но с героична проява – спасява живота на 13-14 годишно момче и заплаща със своя живот, както се казва „Морето си го взе!“.
„Далян“ на Павлин Павлов има и изключително силно познавателно значение – дава художествено познание за отминало време, което още носим в душевността си. Тази книга е наситена с реални, внушаващи уважение образи и човешки характери, и е вид психограма на българския морски, рибарски свят. Донякъде и негова характеристика. Същевременно в романа се срещат и много фини социално-философски отклонения, както и есеистични размисли за времето на даляните, за стъпките на сближаване на човека с природата..
Образността в романа „Далян“ е ярка, носи дълбоко народностно начало и нравствен патос. Цел на автора е да се взрем в себе си, да пазим българските корени и автентичността си, да отстояваме човешката си същност и да бъдем градивната сила на българския морски свят. И най-вече ние във Варна, които сме се изправили с гърди срещу морето и сме на първа линия в любовта и в борбата ни с него.
