МАРИЯ ИЛИЕВА /БИОГРАФИЯ + СТИХОВЕ

 Мария Велева Илиева е родена на 04.06.1995г. в гр.Пазарджик. Завършила е математическата гимназия в гр.Пловдив – природоматематически профил. Има придобита квалификация за икономист-мениджър. След това е продължила обучението си в Софийски университет ,,Св.Климент Охридски“ – специалност Българска филология. През 2023 г. завършва и магистърска степен в същия университет, специалност Начална училищна педагогика. Учител е по български език и литература и по ментална аритметика в гр.Панагюрище. Предстои издаване на дебютната ѝ стихосбирка: „Губя се в спомени, намирам се в тишина“.

 

 

МЕЧТА

 

Нечути заглъхват молбите,

тишината пронизва нощта

и искам, и чакам

аз в дните да дойде тя –

ЛЮБОВТА!

И дните минават край мене –

студени, пусти, самотни…

И мисля си аз „от време на време”

ще ме обича ли някой някога мене.

 

 

 

РАЗМИСЛИ

Тихо, тихо…

Колко да е тихо?

Тъжно? Самотно ? Може би

изгубих себе си в онези дни…

 

И остана нещо там от мен …

Събирам себе си всеки ден!

 

Преборих много болка и тъга,

само трябва спомените си да

спра!

 

 

 

 

 

 

 

ЕДНА СТУДЕНА ЗИМА

 

В разгара на студена зима

в мене трепет има,

ветрове и студ в мене няма,

те са просто една измама…

 

Копнеж, брътвеж, надежда

копаят яма

и в мене няма място за

Любов-измама…

 

Грижа, внимание, нежност

иска сърцето.

Любов, която не носи болка, е изписана

на лицето.

И сред една студена зима

обич вече в мене има!

 

 

 

 

 

 

 

ПОЖЕЛАХ СИ

 

Какво ли искам да получа?

Любов …и то каква –

чиста, истинска, взаимна –

и с нея да изпълня си света!

Мигове на споделеност!

Радост от детски очи!

Да бъдем всички здрави

и винаги добри!

 

Пожелах си обич. Да имам, за да я

раздам…

Смях в огромни дози. И огън. И плам.

 

Какво ли още мога да поискам?

Аз… не знам!

 

Затова свещта запалих, топъл чай налях

и около елхата –в очакване – стоях…

 

Празнично притихнах! Сърцето не боли!

 

 

АНТИДОТИ

Искам да ме обичаш сега,

без очаквания и въпроси!

Да бъдем двама на света,

като антидоти…

 

С усмивка да посрещам заранта,

сгушена в тебе,

да няма друга на света

между нас под това небе…

 

Песен за безкрая да звучи

в опозиция на тишината

и сред многото звезди

да запълниш празнотата!

 

 

ФЕЯ С МЕЧТИ

 

Истината търся в живота,

сред много фалш и лъжи…

И така ми се иска да бъда

малка фея с много мечти!

 

Мечтая да има промяна… разбира се, към по-добро;

да няма злоба, завист, омраза,

а само красиви мисли, мир, любов!

 

Без да двуличничат всички,

без да играят игри,

да бъдат все по-първични,

някак мили и доброжелателни дори.

 

Ах, как искам сутрин с усмивка,

приветливо да поздравя

и да няма почивка

за тази моя доброта…

 

Така покрай нея всички да станат добри,

да бъдат много щастливи,

весели,

всеотдайни … с мечти!

 

 

 

 

 

***

След толкова болка и

обида,

минала през своята

тишина,

изгубена в спомени

тежки,

но с усмивка на уста,

бродя в живота си

леко,

търсеща просто топлина.

 

Сред многото егоизъм и жестокост в света,

все пак мечтая да срещам хора добри

с мисли чисти и ясни,

сърдечни, с красиви души.

 

И ето, че появи се някой и

твърдо каза:

“Мечтай!

Не спирай себе си да бъдеш, просто сияй!

Да бъдеш добре ти пожелавам,

усмихната бъдѝ,

всичко лошо да те задминава

и никога да не те боли!”

 

Така докосна ми сърцето,

в миг обля ме светлина

и с прегръдка исках да приключа

тази наша топла среща!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post СБП ОТБЕЛЯЗА 176 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
Next post ПОКАНА