Мария Велева Илиева е родена на 04.06.1995г. в гр.Пазарджик. Завършила е математическата гимназия в гр.Пловдив – природоматематически профил. Има придобита квалификация за икономист-мениджър. След това е продължила обучението си в Софийски университет ,,Св.Климент Охридски“ – специалност Българска филология. През 2023 г. завършва и магистърска степен в същия университет, специалност Начална училищна педагогика. Учител е по български език и литература и по ментална аритметика в гр.Панагюрище. Предстои издаване на дебютната ѝ стихосбирка: „Губя се в спомени, намирам се в тишина“.
МЕЧТА
Нечути заглъхват молбите,
тишината пронизва нощта
и искам, и чакам
аз в дните да дойде тя –
ЛЮБОВТА!
И дните минават край мене –
студени, пусти, самотни…
И мисля си аз „от време на време”
ще ме обича ли някой някога мене.
РАЗМИСЛИ
Тихо, тихо…
Колко да е тихо?
Тъжно? Самотно ? Може би
изгубих себе си в онези дни…
И остана нещо там от мен …
Събирам себе си всеки ден!
Преборих много болка и тъга,
само трябва спомените си да
спра!
ЕДНА СТУДЕНА ЗИМА
В разгара на студена зима
в мене трепет има,
ветрове и студ в мене няма,
те са просто една измама…
Копнеж, брътвеж, надежда
копаят яма
и в мене няма място за
Любов-измама…
Грижа, внимание, нежност
иска сърцето.
Любов, която не носи болка, е изписана
на лицето.
И сред една студена зима
обич вече в мене има!
ПОЖЕЛАХ СИ
Какво ли искам да получа?
Любов …и то каква –
чиста, истинска, взаимна –
и с нея да изпълня си света!
Мигове на споделеност!
Радост от детски очи!
Да бъдем всички здрави
и винаги добри!
Пожелах си обич. Да имам, за да я
раздам…
Смях в огромни дози. И огън. И плам.
Какво ли още мога да поискам?
Аз… не знам!
Затова свещта запалих, топъл чай налях
и около елхата –в очакване – стоях…
Празнично притихнах! Сърцето не боли!
АНТИДОТИ
Искам да ме обичаш сега,
без очаквания и въпроси!
Да бъдем двама на света,
като антидоти…
С усмивка да посрещам заранта,
сгушена в тебе,
да няма друга на света
между нас под това небе…
Песен за безкрая да звучи
в опозиция на тишината
и сред многото звезди
да запълниш празнотата!
ФЕЯ С МЕЧТИ
Истината търся в живота,
сред много фалш и лъжи…
И така ми се иска да бъда
малка фея с много мечти!
Мечтая да има промяна… разбира се, към по-добро;
да няма злоба, завист, омраза,
а само красиви мисли, мир, любов!
Без да двуличничат всички,
без да играят игри,
да бъдат все по-първични,
някак мили и доброжелателни дори.
Ах, как искам сутрин с усмивка,
приветливо да поздравя
и да няма почивка
за тази моя доброта…
Така покрай нея всички да станат добри,
да бъдат много щастливи,
весели,
всеотдайни … с мечти!
***
След толкова болка и
обида,
минала през своята
тишина,
изгубена в спомени
тежки,
но с усмивка на уста,
бродя в живота си
леко,
търсеща просто топлина.
Сред многото егоизъм и жестокост в света,
все пак мечтая да срещам хора добри
с мисли чисти и ясни,
сърдечни, с красиви души.
И ето, че появи се някой и
твърдо каза:
“Мечтай!
Не спирай себе си да бъдеш, просто сияй!
Да бъдеш добре ти пожелавам,
усмихната бъдѝ,
всичко лошо да те задминава
и никога да не те боли!”
Така докосна ми сърцето,
в миг обля ме светлина
и с прегръдка исках да приключа
тази наша топла среща!