(от предстоящата ѝ книга „ИМЕ ЛЮБОВ“)
НЕЗНАЙНИ
Ти все още си незнаен,
непознат и неоткрит,
не усещам нищо твое…
Но те има – като мит.
Аз – действителна, незнайна и очакваща…
Копнеж
към безкрайното и вечното
съвършено твое искане
да ме срещнеш, да ме имаш,
да сме заедно завинаги.
И ще бъдем две Слова
във Пространството –
безименни –
с името на ЛЮБОВТА.
МАГИЧНО СЛУЧВАНЕ
Животът е магично случване
на две Души в Безкрайността.
Докосват се – и в миг:
избухване
ранява страстно гордостта.
И се раздира Тишината
от смелия отронен зов –
Желанието.
По-нататък
искри Вселената ЛЮБОВ.
ЗОНА ЛЮБОВ
Магична среща. Съществува
светът във зоната ЛЮБОВ.
Там самотата ми сънува
нашепнат от душа наслов:
„Обичам те! Бъди в нощта ми!
В обятията на страстта
те искам!…”
Съвестта ми
прекърши своите крила.
МИСЛИ ЗА МЕН КАТО ЛЮБОВ
Мисли за мен като ЛЮБОВ!
Сърцето ми те приютява
в един красив копнеж, готов
да слее двама ни. Прощавам
безумно нежния ти зов
да ме обичаш. Непременно
за Огъня ли си готов?
Нима желаеш да си в пленно
свещенодействие – игра
на светлини… В какво горене
изгаря твоята Душа,
докоснала за кратко мене?
В космическия кръговрат
улавям пламналия зов
на порива ти нежно млад:
„Мисли за мен като ЛЮБОВ!”
КАТАРЗИС
Светът ми е красив, когато
докосваш нежно във съня
мечтанието ми богато –
и се отключва ЛЮБОВТА.
И знам: ще ѝ отворя, скрила
в дълбочините на ума
приспана болката, открила,
че няма страх и самота.
ИЗЦЯЛО
Искаш да те имам без остатък –
да докосна
тъмното начало,
откъдето тръгва самотата
и да я изпепеля –
изцяло.
ПОЗНАНИЕ ЛЮБОВ
Повикай ме със знака на нощта –
да сътворим от тъмното различен
свещен и светъл свят. Денят
да се превърне после във Обичане.
Повикай ме сега! В откъснат плод
мен превърни – докосване до Рая!
Аз бих дарила целия Живот,
безсмъртната ЛЮБОВ за да позная.
ДЪГА
Трепти светът в неуловими
за сетивата цветове.
От думите, магично сини,
изгряват нови светове.
И как красиво, съвършено
Сърцето слуша песента
на твоето Сърце свещено,
изпратило към мен Слова.
ЦВЕТЕН МИГ
Цветен миг – и аз обичам –
топъл повик отдалече,
нежен допир на кокиче –
то Душата ми съблече.
Тя се сви до теменужка,
от лилаво упоена…
Ароматът ѝ ме носи
из безкрайната Вселена.
ОЧИ
И продължавам да пия ЛЮБОВ,
във ресниците скрита,
вплетена нежно в очите ти.
Тя отронва се тихичко,
пада
леко във мене
и – капка по капка –
напоява Душата ми.
Самотата –
на пръсти застанала –
чака
да събера светлина от очите ти –
пир до другата среща
във Безкрайното Вечно,
когато се сливат Душите…
И продължавам да пия ЛЮБОВ.