Петко Каневски: Само чрез Любов може да се пише и чете истинското евангелие на спасението
Поетът-публицист Петко Каневски от Димитровград е един от най-големите радетели на националната ни свяст, на уникалната ни култура, на паметта българска, която буди и освещава чрез слово. И то с една небивала искреност, с блага милост, но и с непоколебима строгост. Дълго работи като директор на Градска библиотека „Пеньо Пенев“ – Димитровград,, председател е на Дружеството на писателите „Пеньо Пенев” и на ГС „Приятели на Русия и православния свят” – Димитровград. Член е на СБП. Стиховете му са превеждани на руски, полски, унгарски и румънски езици. Носител е на Националните литературн награди: „Пеньо Пенев” /2016/, „Георги Братанов”/2022/; на Почетния знак „Златен век“ – печат Цар Симеон Велики – сребърен и др. Автор е на няколко поетични книги, между които:„Виж луната”; „Живот на кредит”; „Звездни вулкани”; „Горе ръцете”; „Опасно честно”; „Писма до дядо ми”; „Увеличи шрифта на любовта”.
В „Увеличи шрифта на любовта“ нея той разтълмява тайната на вечната любов, която е неотменна и неотминаваща, защото не свършва и винаги предстои, формира, моделира, променя типографията на света. Затова все повече прораства, изкласява и свети все по-ярко с огромния си бял шрифт. А тънкият ѝ щит става все по-силен, топлото ѝ обаяние дава път, устремява същностното в нас към вечния ни небесен дом. Тръгва от смълчания любовен огън, бленуващ и будуващ в самите нас, от светлоносното постоянство на верността, на служенето на доброто… И най-вече от късната любов, доказваща, че тя продължава и след живота като процес на най-истинското опознаване и общуване между душите. Защото тя, която е „неръкотворна черква”, в материята не може изцяло да засити жаждата ни за святост, а по-скоро е безкрайно ненаситна наркотична абстиненция. Но когато я възприемаме като вечна духовна наслада, когато отразяваме себе си чрез нейния свят огън във всичко друго, в целия всемир, започваме все повече да го разпалваме, умножаваме, да увеличаваме белия ѝ шрифт.
– Петко, роден си в деня, когато се е родил и Васил Левски. Какво смяташ, че ви свързва?
– Отговарям чрез великия Шандор Петьофи:
„Две неща ми трябват на земята,
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно за любов.
Любовта да дам за свободата съм готов!“
– Стои ли жертвоготовната ни нагласа в основата и на по-доброто ни бъдеще?
– Подобна нагласа е имагинерна величина. И като извънредно пребиваване в Духа, тя не ни е необходима. Считам, че стремежът ни за по-добро бъдеще трябва да бъде агрегатното състояние на всеки българин.
– Затова ли Иисус казва, че който иска да спаси живота си, ще го загуби; но който загуби живота си заради Него и Евангелието, ще го спаси“?
– Самата Библия – древният човешки пътеводител – дава отговора: „Истина, Истина ви казвам; ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако умре, принася много плод.“ /Йоан 12: 24/.
– Не е ли и служението вид „жертва“ – да станем „други“, така както Бог стана човек, както стана от дух – плът, от цар – слуга?
– Убеден съм, че неминуемо ще се появи духовният генератор във всеки от нас и тези на пръв поглед метафизични проявления ще бъдат нещо толкова естествено, че дори няма да бъдат екзотични, паранормални явления. Напротив, това ще бъде нещо повече от естествено.
– Можем ли, отговорни едни за други, да отидем при тъй наречените „различни“ и да станем всички отворени за всичко до „универсалност“?
– По принцип е възможно, но ако се позоваваме на природните закони, ако четем и разчитаме кодовете на библейските послания, подобно заличаване на граници е трудно осъществимо по много причини. От една страна, това е многообразието при Хомо сапиенс – като основа на живот на Земята, от друга страна, смирението и толерантността са пътят към всеобщия Храм. От трета страна, източното православие приема подобно себеопределяне за неприсъщо и несъвместимо с християнския морал. И това не би се променило във времето, колкото и индиферентни да изглеждат новите поколения.
– Последното предупреждение на философа на свободата Хегел гласи, че при недостатъчно смели реформи, управниците могат да очакват нова революция. Но не стават ли вече методите на еволюцията по-актуални?
– Хегел е една от най-високите стълбици на цивилизацията. Революция или еволюция? Разликата е само една буква „Р“. Но тя придвижва човечеството напред. Затова, вероятно, времето на революциите не е свършило. Пък и естественото развитие на нещата често буди съмнение: отвън всичко изглежда много гладко, а отвътре е или подмолно, или залиняло. Като че ли, обществото влиза в уядена монотонност и забравя за своите по-добри и плодоносни посоки.
– Тук творците могат ли да допринасат за рестартирането на изконните Божествени идеали и принципи?
– Естествено! Това е тяхната основна мисия! Космическият Петър Дънов твърди, че цели 5400 г. нашият народ е подготвян за започналия Божествен преход.
– Издигат ли вече творците дръзко своя сърдечен смут с надеждата да пробудят дебелокожието в обществото?
– Безспорно. Истинският творец трябва да бъде глас и съвест на епохата, камертон на вселенската хармония. Ако неговите сетива са закърнели за нея, той няма право да се нарича творец. Ето колко хубаво го е казал великият Назъм Хикмет: „Ако аз не изгоря, ако ти не изгориш, как тогава ще превърнем мрака в светлина?“. И не става дума за безсмислената жертва, а за силата на огъня от крилата на птицата Феникс. Получават я, обаче, само живородените в Духа, даряват я оплодена и я получават отново още по-животворяща.
– Имат ли и думите тази мощ: чрез една нова светла, алтруистична, типография да променят всичко към по-добро?
– Категорично, да! Не само защото „в началото бе словото“, а защото то е най-великото Божествено творение, дадено на човека.
– Могат ли те, думите, да изпишат и новото Евангелие за „спасение чрез любов“, да увеличат белотата и светлината на нейния шрифт?
– Разбира се, че могат! Само чрез любов може да се пише и чете истинското Евангелие на Спасението. Но Словото има както съзидателна, така и разрушителна сила. А единствено българското слово има целия звуково-вибрационен регистър на човешката реч. Затова е един вид конвенционално оръжие, което трябва да се използва изключително внимателно и позитивно! Затова, задължително, трябва да се увеличи шрифтът на любовта.
– Затова говориш в поетичната си книга „Увеличи шрифта на любовта“. По какъв начин творецът допринася това да се случва?
– Усвоилите по блестящ начин космогонията на атлантите и пелазгите траки, осветиха тогавашния хоризонт със златни познания. Векове по-късно техните потомци – богомилите оплодиха духовната нива на Западна Европа, допринесоха много за нейния знаменит Ренесанс. Днес дойде времето, в което държавата на духа – България, орисана с Божия промисъл, също да оплоди човешката раса, но сега с много повече любов!
– На 18 юли се навършват 188 г. от рождението на Апостола на нашата свобода А само чрез Истината за Любовта, чрез най-съкровеното в нас, може да се стигне до Свободата. Това ли е пътят към духовния ни дом?
– Да, Левски е нашата Богоопределена вселена. Както и да я въртим смислово, поради различни обществени и лични подбуди, тя, вселената -Левски, е най-съкровеното в нас. А нетленната светлина на неговата обич към род и Родина създава почти религиозно изживяване на тази любов, която има за единствен олтар – Свободата.
Интервю на Лияна ФЕРОЛИ