РУМЕН СТОЯНОВ
Вариации на критическото мислене
Наречена „Клепалото бие“ и то двутомна, подзаглавена „Антология на българската християнска поезия“, дело внушително по замисъл и изпълнение. Осъществител на благородния и съвсем рядък почин е отец Лъчезар Лазаров – поет, разказвач, публицист, изследовател, член на СБП. Том първи стига до читателите през 2021 г., сегашният поднася внушителни 406 страници, в които участниците са подредени по азбучен ред. Така, непредвидимо се оказват редом творци, принадлежащи към различни поколения и с многопосочни дирения, имена тежки, върхови, но заедно с тях и начеващи автори, посветили на темата свои творби. Съставителят е извършил похвална оценъчна дейност в две поприща: художествени достойнства, но също издържаност от православно гледище.
Най-силно обаче изненадва присъствието на „Моята молитва“, която щом излязла изпод перото на огненословния Христо Ботев, бива усърдно, ревностно сочена за противохристиянска и беше използвана като пример за атеизъм. Обаче някои отхвърлят укорите за противохристиянство. Съставителят посочва аргументите на Михаил Арнаудов, че това е искрен, съкровен изблик на буйно и неудържимо, даже гневно щение вярата да бъде покривана с дела всеотдайни, че да не изпада в голословие. Ботев една мразовита зима обитава неотоплена ветрена мелница из покрайнините на Букурещ и в писмо до Киро Тулешков споделя: „Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Студ, дърво и камък се пука, а той пее и се весели. Приятно е човеку да живее с подобни личности.“ Нима гениалният поет ще нарече приятел и нечут характер оногова, от когото го разделя духовната пропаст на безбожничество, мигар не знае, че Васил Кунчов е Дякон Игнатий? А той ще ли търпи явна близост с отявлен противобожник, какъвто лукаво и користно го изкарват в своя угода всякакви особи и обществени сдружения?
Двуединното „Клепало“ рисува учудващо широк обхват у нашите поети, не само защото не е досега очертаван, но даже и замислян. Това е от големите заслуги на съставителя Лъчезар Лазаров, който е и автор на предговора. Той е работил наистина с препоръчителна всеотдайност и християнско търпение, без предубеденост, поради които читателят прави свои малки открития като вижда познатите си автори в една друга светлина. Към имащия очи за отечествена народопсихология двете „Клепала“ в съзвучие разкриват една съвременна присъщност: българската поезия, родена едновременно със свещената ни азбука през 9. век, пази и носи божествената светлина, от която е родена. Светлината, запалила огъня на богопознанието сред останалите народи, които превръща в славянство – един от най-могъщите духовни извори на човечеството.
***
Проектът „Вариации на критическото мислене“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“