ИВАН АЯРОВ ПРЕДСТАВИ
НОВАТА СИ СТИХОСБИРКА „ТРАКИЙСКИ НАПЕВИ“
На 28 септември 2021 г., голямата зала на читалище „Св.Климент Охридски – 1858“ Стара Загора, събра много приятели и гости на д-р Иван Аяров, по повод излязлата наскоро негова стихосбирка „Тракийски напеви“(Издателство „Български писател“).
Официални гости на тържеството бяха литературната критичка Благовеста Касабова и председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, който поздрави автора.
Г-жа Касабова сподели своята гледна точка, относно поетичните качества на литературната творба и пожела нови творчески върхове на д-р Аяров.
Кратък рецитал от стихове изпълни актьорът от Драматичен театър „Гео Милев“ Георги Нождлев. Ирена Русинова – пиано, Йордан Вълчев – флейта и фолклорен състав от певици и музиканти създадоха празнична атмосфера с кратка програма.
Тържеството закри самият поет, „виновник“ за тържеството – д-р Аяров, който под съпровода на оркестъра изпя народната патриотична песен „Ой, Дунаве, бел Дунаве“ – по негов текст и музика.
Оценката си за новата стихосбирка на Иван Аяров „Тракийски напеви“ Боян Ангелов е „запечатал“ в предговора на книгата със заглавие „Поет на моралните градации“. В нея се казва:
„По случай своя юбилей, писателят Иван Аяров ни поднася сборник от стихове и поеми, озаглавен със звучното име „Тракийски напеви“. Творбите са писани през различни години, но така систематизирани, те сякаш се раждат отново. Защото са искрени и земни, чужди на декларативния патос и на умозрителните съзерцания.
Първото впечатление, което тези лирически послания пренасят в читателското съзнание, е близостта им с фолклорната напевност. Поетът Иван Аяров е читалищен деятел, председател на знаково българско читалище. В живота на този творец се вливат съдбата на старозагорското читалище „Св. Климент Охридски“ и магнетизмът, излъчен от българските народни песни, балади и приказници. Те изцяло са вградени в поетовата вглъбеност. Неслучайно първият цикъл от книгата се нарича „Баладични видения“. Чрез включените в него стихотворения, авторът надниква през вековните мрачини към дълбоката древност на земите ни. Тук са великият Тангра. севастократори и десислави, нощен плач на кавали, синджири с озлочестени робини, крайбрежни скали и бушуващо море, изящни резбовани иконостаси…Такива са историческите стъпала на Отечеството, което прелива в малката родина на поета – неговата родна Стара Загора. На този страдален град-герой, разграбен и опожарен от ордите на Сюлейман паша през лятото на 1877 г. поетът посвещава част от стихотворенията в книгата си. Сред непомръкваща светлина възникват ореолните ликове на Захарий Княжески, на учителката Анастасия Тошева, на войводата Димитър Загорски, на руския подполковник Калитин, загинал в боя за спасяване на Самарското знаме, на Петко Рачов Славейков – първия кмет на града, на революционера Кольо Ганчев…Поетът Иван Аяров посвещава стихове и на свои събратя по перо – Пейо Яворов, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Кирил Христов, Иван Хаджихристов, Николай Хайтов, Димитър Данаилов, Рашко Стойков, Янко Димов, Таньо Клисуров, Ботьо Буков и т-н.
Неусетно някак мажорните просветления отстъпват място на интимните изживявания, чрез които Аяров засвидетелства не само своята принадлежност към изконния български ден, но и стремежа си да опази най-ценното от съкровищницата на българската памет. Стихотворението „По стъпките на патриарх Евтимий“ е илюстрация на този негов устрем.
Поемата е труден и отговорен жанр. Многословието е противопоказно и словото се нуждае от достатъчен магнетизъм, който да накара думите сами да намират най-ясноликата си същност. Определено Иван Аяров постига хармония между сензативното въприятие и емоционалните подбуди. Съвсем ясно това проличава в неговите две поеми.
Първата наречена „Планетариум“ е посветена на необозримия вселенски универсум и на присъствието ни в него. Тук съзираме конкретни послания отправени ни от учения Иван Аяров, успял по чудесен начин да съчетае своите задълбочени познания за естеството на космоса с пулсациите на човешката памет и нейните морални знаци.
Поемата, посветена на Индира Ганди“ е апотеоз на добротворството и принадлежност към създаделите на един по-добър и хармоничен свят, който струва безчислени страдания и жертви.
Иван Аяров изгражда стихотворна книга чрез която изразява отношението си не само към света и хората, но и неоспоримите свои усилия да участва в битката за победата на любородието и високия морал над отцеругателното родоотстъпничество. „Тракийски напеви“ става свидетелство за тази негова непоколебимост“.
„Тракийски напеви“ е шестата стихосбирка на поета. Освен това е автор на четири документални сборника за Възрожденска Акарджа и Стара Загора, за читалищното дело в Стара Загора и специално за Народно читалище „Свети Климент Охридски“, за Ансамбъл „Зорница“. Миналата година издаде автобиографичната си книга „В огледалото на живота“. През месец ноември т.г. той ще представи своята нова книга „Читалищата в българската духовност“ в два тома.
Виолета БОНЧЕВА
