Продрум ДИМОВ
„Любов с вълчица“ – така интригуващо е кръстил новата си литературна рожба известният наш литературен критик и изследовател Юлий Йорданов. Името на този рядко амбициозен, упорит, всеотдаен и талантлив творец грейна на българския литературен небосклон с настъпването на т.нар. демократични промени у нас през пролетта на преломната 1989 г. с появата на дебютната му книга „Северозападната литературна нива“. Самото ѝ заглавие обаче подсказва, че за да тръгне авторът да оре из изящната словесност на родния си Северозапад, дълго време се е ровил и подчертано изпитателно е общувал с неговата художествена книжнина.
От моите общувания и наблюдения върху сътвореното от надареното му перо, съм стигнал до извода, че Юлий Йорданов е прегърнал и живял с художественото слово, което му е помагало да си изгради здрав критерий за неговите естетически достойнства. А това и днес го прави изключително прецизен към себе си, когато застава пред белия лист, макар и натрупал солидна и многообещаваща научно-теоретическа подготовка. Инак как да си обясним, че той се показва пред читателската общественост чак през 2004 г. с второто си издание –„Опуси за талантливостта“. И гостолюбивият прием на това негово произведение като че ли отприщва бента на завидната му творческа енергия и през 2006 г. по лавиците на книжарниците ще се настани и книгата му „Чудотворството, наречено изкуство“, последвана от „Дарове на дарбата“ – 2009 г., „Явлението „Торлашки напеви“ – 2011 г. и др.
В интригуващия свят на Юлий Йорданов се приютяват примамливи изследвания –
очеркови портрети за забележителни личности и важни събития, свързани с културно-историческото ни наследство и развитието на Българския Северозапад. Но не рядко перото му прескача неговия плет и броди с неудържим хъс и из други части на Отечеството ни.
Трудно бихме открили в писателските ни среди друг колега, който така ненаситно да изравя документи, стари издания из библиотеки и архиви, и да се среща и разговаря с представители на днешния интелектуален свят, за да събира драгоценния прашец като работливата пчеличка и да го превръща в неоценим духовен мед. И за отбелязване е, че в творческото му полезрение попадат неизменни както личности, случки и дейци от миналото – особено от толкова атрактивното Българско възраждане, така и от значимото наше съвремие.
Този тематичен подход присъства и в разноликото съдържание на най-новата му творческа рожба „Любов с вълчица“. Името на това издание е твърде подвеждащо, защото асоциативно ни повежда към близки взаимоотношения, лични връзки с най-хитрия горски обитател. Но в случая е потребно обяснението на самия автор. И той го дава: „Пет десетилетия се занимавам с думи, защото съдбата така ме ориса. А думите, както твърди моят любимец Лев Николаевич Толстой са „като ключове. Правилно подбрани, могат да отворят всяка душа…” Но… след полувековното мое подбиране на думите, стигнах до извода, че те създават радост, но и разочарования. Даже, метафорично казано, са като вълчицата, която хем може да ближе раните ти и да ти облекчи болките, хем може и да те захапе смъртоносно. А аз цял живот се любех с тая вълчица – думата!“
Мисля, че това искрено авторово откровение отваря добронамерено вратата към основния замисъл на смисъла и съдържанието на най-новото му произведение!
Обхватът на книгата никак не ме изненадва, защото съм се докосвал вече до негови предишни издания, разкриващи творческите му интереси, които по същество лично и на мен много ми допадат. Тя се състои от три основни глави: „Делници в книги сътворени“, „Каузата да си родолюбец“ и „Обективно за субективното“. И за тях не може да се говори за някаква тематична разнородност или пък за особена отлика по отношение на характерния за автора стилно-езиков изказ. Те просто взаимно се допълват и дообогатяват, дооформят спецификата на авторовата творческа физиономия.
Юлий Йорданов е творец, който винаги съумява да открие и улови най-атрактивното, но в същото време и значимото, в обсега на сериозното си повествование. Такъв го виждаме в неговите „Размисли за дует поети“, посветени на Евтим Евтимов и прекрасната му житейска спътница Романьола Мирославова. Макар и твърде късно да се е докоснал на живо до тези неповторими талантливи творци, авторът е възхитен от тяхната скромност, впечатлява ни с уникалното си преклонение пред големия поет от Петрич и неслучайно завършва своите признателни думи към тях с емблематичното Евтимово стихотворение „Обич за обич“.
В своите кратки, но с много любов написани изследователски очерци, Юлий Йорданов, рисувайки щрихи от техните портрети, ни въвежда в първите си запознанства, какъвто е и случаят с Иван Рудников, чието творчество и човешко поведение го завладява завинаги. Инак как би споделял за него: „Вятърът на времето обаче така и не е успял да отвее от съзнанието ми спомена за Иван Рудников и неговото обаяние.“
Шествайки из творческия свят на Йорданов, винаги съм усещал неговата неизкоренима обич към родния край и тя го заставя – като никой друг – да заселва в родолюбивите си творби немалко от своите знайни и незнайни земляци, които имат принос в общонародното ни духовно градиво. В тази насока подчертано убедителен е езикът на одухотворените му очеркови портрети – за земляците му, поетите Анастас Стоянов и Иван Давидков. Въвеждайки ни из тази първородна земляческа галерия, Йорданов ни връща и към позабравения Георги Алексиев, към читалищелюбието на малко известния Страхил Каменов, което го сдружава духовно с духовития Чудомир от Турия. И, търсейки като Диоген с фенера затлачени от времето колоритни особи, възкресява и образа на неизвестния Салко Алков Чирков, заселил се в паметта на съвременниците си с животворните шегобийни зевзеклъци.
Намирам обаче за не по-малко стойностни и страниците му, посветени на водещата ни съвременна белетристка Весела Люцканова, Александър Недков и на популярната ни, приносна литературна критичка Благовеста Касабова, утвърдила се като чувствителен барометър на забързаното ни литературно съвремие.
Дължа да споделя и удовлетворението си, че Йорданов не крие възхитата си от първите приятни докосвания до нежната животворна лирика на младата, но обещаваща поетеса Джина Дундова – Панчева, която, макар и да плува професионално във водите на Хипократ, намира отдушник да се пренася творчески и в спасителната атмосфера на Пегас, оставяйки име на „химнотворка на любовта“. В същото време намира добри думи и за Павлина Павлова, чието творчество окачествява като „Лост за спасението от ретроградното и нихилизма към България“.
Стараейки се неизменно да обгръща – доколкото е възможно – неуловимия литературен поток, критикът навярно е погълнат от рядко усетено удовлетворение, когато в ръцете му попадне силно емоционално поднесена мерена реч. Такива преживявания го обземат спонтанно, когато се потапя, както се изразява Йорданов, в стихосбирка с малко странното лаконично, но многозначещо заглавие „Душата дрънка“ на младата Сузана Йорданова. А на такива млади прохождащи творци, той – компетентният оценител – винаги е давал криле за полет. Общувайки с тези примамливи страници, не мога да не изтъкна заслугата на Юлий Йорданов, че той положи похвални усилия за възкресяването из държавата ни на родената в Лом Люба Ганчева, останала в литературната история с псевдонима Яна Язова, дарен ѝ от близкия ѝ житейски и творчески сподвижник проф. Александър Балабанов – талантливото нестандартно чудо на българския духовен двадесети век.
Не по-малко значими са и страниците в „Любов с вълчица“, където този неуморим и своеобразен литературен наш „Диоген“ разказва за стореното от Стефан Коларов, прочутия дървопластик Чавдар Антов, видния български учител, читалищен и театрален деец, народния будител Кръстьо Стоянов Пишурка. За него Ю. Йорданов проучи, задълбочено изследва и сътвори единствената изследователска книга „Сплетител на бунтовния дух“. Това е ценна монография, която безспорно е и неоценим принос за духовния облик на Българското възраждане.
Нямам усещането, че дишам в кой знае колко различна атмосфера, нагазвайки в територията и на втората глава в „Любов с вълчица“ – „Каузата да си родолюбец“, макар че в нея чуваме и гласове на други труженици на художественото слово – оценка за автора. Срещаме се със страници, в които битуват нови действащи лица, нахвърлящи и нови щрихи, допълващи портрета на Йорданов. Интересни, твърде градивни са оценките на Боян Ангелов, Благовеста Касабова, Красимира Русинова-Илиева, на професорите Красимира Табакова и Ваня Добрева. Последната е възхитена от неугасимия огън на Йорданов, устремен да открива исконните духовни ценности на Българското възраждане. И неслучайно, рецензирайки книгата му за Кръстьо Пишурка, не пести добрите си думи. В този дух са и охарактеризиранията за Йорданов на проф. д-р Вера Бонева, докторите на науките Митко Новков и Кристина Йорданова, които с право го нареждат сред най-ревностните строители на съвременната ни литература.
Третата глава на „Любов с вълчица“ ни завладява с дълбоко откровената авторова изповед, която звучи изключително благородно, искрено и проникновено в публикуваните интервюта на автора, водени от професорите Спартак Паскалевски и Венелин Терзиев, от Исак Гозес и Снежана Галчева. Не по-малко топла е публикацията на Първолета Цветкова, която го нарича „Родолюбецът, който съхранява духа на стария Лом“. А според мен и не само на Лом!
Това наистина емоционално, документално и невероятно патриотично издание на Юлий Йорданов звучи определено необикновено, както твърде различен е и неговият родител. Въвежда ни в него силно емоционалният предговор на Благовеста Касабова. Страниците му затваря добре школуваната изискана майсторка на изящната лирическа словесност Надя Попова. Тяхното професионално присъствие не е продиктувано от някаква безобидна колегиалност, а от удовлетворението, че отново са имали възможност да се потопят в магнетичния творчески свят на едно от най-амбициозните и оригинални изявени пера в генезиса на днешната ни изящна книжнина.
Такъв видяхме Юлий Йорданов и в новото – двадесетото му книжно отроче – „Любов с вълчица“. То наистина надгражда познатата ни и утвърдена вече негова творческа самобитност и индивидуалност под родното ни литературно небе.
16 февруари 2026 г.
______
Йорданов Юлий, „Любов с вълчица“, изд. „Богианна“, София 2025