Даниела Найберг е eтнохореолог и културолог. Завършила е българска филология, философия и културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Има хореографска специалност от Института за музикални и хореографски кадри в София, а докторска степен (етнохореология) от Института за изследване на изкуствата – БАН. Пише научни текстове в областта на етнохореологията, както и есета и стихове. От 2008 г. живее в САЩ, където работи активно с български културни центрове. Координатор е на литературни клубове в  Сиатъл и в Портланд.

Автор е на стихосбирките „Мирис на вода” (2004; 2005 – на български и английски език), „Последната неделя на септември“, „В ухото на раковината“ (2016), „Избрах да запиша“ (2018), както и на изследването „Съставът за народни танци като културно явление в България“ (2011). Пътува често,  събира впечатленията си в „скици и ноти“. В процес на издаване е новата ѝ поетична книга „Ако е стих“.

Из стихосбирката „Ако е стих“

НО ЩЕ ОСТАНЕ СТИХ

Вдишва земята

Слънцето

Издишва

Водни пари

Издигат се

На талази

По запотения гръб

На водата

Препускат коне

Цяла орда

И е прекрасно

Да бягаш с тях

В езда волна

…

После жребците

Знам

Ще заминат

Но ще остане стих

В миглите на момиче

САХАРА ОТГОРЕ

Специално за мен

се показа Сахара отгоре

за да ми каже

че горе и долу

са относителни

после дойдоха

отнякъде облаци

изравниха дъгите

и Сахара

спря да говори

КАКВО МИ ДОНЕСЕ, СЕПТЕМВРИ?

Какво ми донесе, септември

освен първите кестени

пред University Plaza?

Море

Стихове

Шепа

Срещи

Пътища

Планове

В таблици разчертани

Аполонска наслада

От актьорска игра

И дарби

На разни други

Докоснати Свише

Омайници

Великани

Самото омагьосано царство

на Николай Райнов

И бяла надежда

За по-добър свят

В който краят на историята

Е начало

Сънувано от дете

***

Защо небето е синьо

Защо облаците са бели

Защо между дъжд и слънце

Грейва дъга

И изобщо как са възможни

С най-дълбок респект

Към науките точни

За тези неща

Мога да мисля само

Само метафизично

Метафорично

И в стих