***

 

Българийо, българско хоро се вие

Ъглите чезнат в мойта стая

Любима си, Българийо красива

Горд съм, че твой съм и те има

Аз съм емигрант в чужбина

Роден във тебе – далеч живея

Сънувам те и песните ти пея

Когато ме боли, когато се засмея

Обичам те, не искам да те губя

 

Хорото се извива и се вие

Обгърнало е цялата планета

Роден ритъм в българска носия

Обичам те, за теб, Родино, пия;

 

Сега си спомням родните мегдани…

Езикът български се чува надалеч

 

Вие се хоро с българи засмяни

И всички на хорото сме, играем

Едно ни липсва – родните балкани.

 

04.2016

Toronto

 

 

 

***

 

На Тони Димитрова

 

Бургаски вятър песните ти, Тони,

заплита ги в мрежи на рибар,

отнася ги с листа на клони

и ми напомня спомен стар.

 

Бях млад – морето до колене…

Със нея в лодката заспах –

тя бе единствена за мене.

Събуди ни бургаски гларус бял.

 

Рибарите отплаваха в морето;

на пясъка със нея аз лежах,

тъй чисто, синьо бе небето –

стоплен от любов, запях.

 

Беше песен хубава, любима –

на Тони – чувствена и нежна…

Години минаха, сега е зима.

Остана в сърцето, в косата снежна.

 

16.11.2016

Toronto

 

 

 

***

 

Избягах горе сам при щурците,

в старата къща, далеч от глупците.

Старата къща – над стогодишна –

вече тук е цъфнала вишна;

цъфти, замириса липата;

салкъмът белее в гората;

билки събирам там, край реката,

чакам вечер да изгрее луната…

Не плача, но плаче душата…

Писък на птица в нощта ме стряска.

Сам съм и мечтая за ласка…

Пеят влюбени край мен щурците.

Не плача, от радост са пълни очите.

 

Лятото на 2017 г.

село Драгневци – Трявна