***
Българийо, българско хоро се вие
Ъглите чезнат в мойта стая
Любима си, Българийо красива
Горд съм, че твой съм и те има
Аз съм емигрант в чужбина
Роден във тебе – далеч живея
Сънувам те и песните ти пея
Когато ме боли, когато се засмея
Обичам те, не искам да те губя
Хорото се извива и се вие
Обгърнало е цялата планета
Роден ритъм в българска носия
Обичам те, за теб, Родино, пия;
Сега си спомням родните мегдани…
Езикът български се чува надалеч
Вие се хоро с българи засмяни
И всички на хорото сме, играем
Едно ни липсва – родните балкани.
04.2016
Toronto
***
На Тони Димитрова
Бургаски вятър песните ти, Тони,
заплита ги в мрежи на рибар,
отнася ги с листа на клони
и ми напомня спомен стар.
Бях млад – морето до колене…
Със нея в лодката заспах –
тя бе единствена за мене.
Събуди ни бургаски гларус бял.
Рибарите отплаваха в морето;
на пясъка със нея аз лежах,
тъй чисто, синьо бе небето –
стоплен от любов, запях.
Беше песен хубава, любима –
на Тони – чувствена и нежна…
Години минаха, сега е зима.
Остана в сърцето, в косата снежна.
16.11.2016
Toronto
***
Избягах горе сам при щурците,
в старата къща, далеч от глупците.
Старата къща – над стогодишна –
вече тук е цъфнала вишна;
цъфти, замириса липата;
салкъмът белее в гората;
билки събирам там, край реката,
чакам вечер да изгрее луната…
Не плача, но плаче душата…
Писък на птица в нощта ме стряска.
Сам съм и мечтая за ласка…
Пеят влюбени край мен щурците.
Не плача, от радост са пълни очите.
Лятото на 2017 г.
село Драгневци – Трявна