С Вера Ганчева разговаря Надя Попова
Н. П. Eдно от най-емблематичните Башеви стихотворения – „Познание“, завършва с поантата: „И така – живейте си в числата! Мене стиховете ме спасиха!“ Според вас, кое от качествата на поезията му е главната причина тя да е спасена от най-безпощадното нещо – забравата?
– Без съмнение нейната автентичност, която продължава да я откроява релефно в пространството и на най-новата българската поезия. Всъщност автентичността не е отделно свойство, а съвкупност от качества, придаващи неповторимост на истинското изкуство, създадено с талант и с умение, с идейността на силно изразена философия за човека и битието. Прекъснато още преди да е достигнало връхната си точка, развитието на Владимир Башев и като личност, и като творец е така безспорно в своята целеустременост и резултатност на ускорена еволюция, че неговата поезия ни убеждава и днес в стойността си на реално и завършено дело, не на пролог. Едва ли може да има някакво съмнение в това, че ако биологично беше прехвърлил онези тридесет и две години, на които остана завинаги, той щеше да продължи да изпреварва творчески всяка своя възраст.
Това, с което Владимир Бащев изпъкваше сред повечето от своите връстници – поети и съмишленици, беше неговата завидна ерудиция и способността му да черпи импулси от кладенците с жива вода и на други изкуства – много музикален, той поддържаше стимулиращи контакти с Любомир Пипков, Красимир Кюркчийски, Александър Владигеров, Васил Казанджиев… (Спомнете си прекрасното му стихотворение „Композитори”). Но и изобразителното изкуство не му беше чуждо –дълбоко душевно родство го свързваше с Енчо Пиронков, Светлин Русев, Атанас Нейков, Дора Бонева, Румен Скорчев, на техните изложби и в ателиетата им той се чувстваше като в собствения си работен кабинет… Синтезът на тоновото и визуалното изкуство с това на словото, в което той бележеше постижения с цената и на изключителна всеотдайност, на рядка творческа дисциплина, на принципност и отговорност, съхранява поезията му и днес, в епохата на скоротечна популярност и естетически флашмоби, на „псевдооригинално трюкачество“ по собствения му израз, спасява я от онази идейна и художествена безпомощност, от хладината „на числата“ и от умозрителността, срещу които предупреждаваше нееднократно. Идейната значимост и изяществото в осъществяването на всеки негов авторски проект са залог за истинност в творчеството, както е било вчера, както е днес и както ще бъде утре. Това със сигурност гарантира непреходността на приноса му.
Н. П. Има лидери, които напред ги извежда нагона за превъзходство над другите. А има и родени лидери – те са такива по силата на своята избраност свише. Усещаше ли Владимир Башев, че му е дадено повече? Като литературна дарба, способност за анализ и синтез, мъдрост на сетивата, интелектуална изтънченост?
– И да го е усещал, никога не го е споделял. Не само с мен, дори не и с най-близкия си човек, неговата майка. Владимир Башев беше кръвно свързан с една кипяща от творчески страсти, от младост и жизненост професионална и приятелска общност, чиито представители бяха всъщност най-добрите български поети от периода на 60-те години, динамичен и трансформиращ, поколенчески физиономичен и почти хомогенен в областта на литературата, а и на културата тогава. В плодотворното си взаимодействие с тази среда той изпитваше удовлетворение от усещането, че е равен с другите, че координира своите стремления с техните търсения и опит. Роден под знака на Слънцето, което озаряваше пътя му, той изграждаше живота си като интензивна цялост и това му стигаше. Почти съм сигурна обаче, че го гнетеше мисълта за една реална опасност, която би могла да го отклони от поетия път защото наред с таланта, високата нравственост и духовната сила, Владимир Башев притежаваше и способността да организира, да създава позиции и да ги придвижва напред, да се концентрира в решаването на нелеки проблеми и в отговорни задачи, увличайки и други. Това отрано го правеше „кадър, подходящ за издигане“, според употребяваната тогава формула в обществото, което се нуждаеше от такива личности. Ето защо дълбоко вътре в себе си той се тревожеше, че ще настъпи момент, когато би му се наложило да избира между социална мисия и собствено творчество. За жалост неговата преждевременна гибел разреши тази дилема драматично и безвъзвратно.
Н. П. Коя от опасностите за духовно западане на човека, постигнало ни днес с пълна сила, го измъчваше в онези оптимистични като цяло години – 60-те?
– Вярно е, че този период от нашата нова история беше зареден като цяло с ентусиазъм и жизнерадост, с опиянение от героиката, внасяна духовно в една инак триизмерна и твърде банализирана действителност. Но защо тогава стиховете и на Владимир Башев, и на останалите поети от неговото поколение са проникнати от някаква особена тъга? Дали не защото предусещаха, че битката за времето, „необятна по сложност и значимост“, както той я окачествяваше в своята публицистика, е сякаш предварително загубена и че ако човекът е в състояние да се пребори с материята, с ограниченията на пространството и дори на времето, той не може да надмогне себе си и своите дребнави щения, да преодолее егоизма и аморалността, склонността към предателства? У тях вземаше връх вярата в един по-справедлив социален ред и Владимир Башев сигурно нямаше да Ј измени дори днес, когато идеята за нея изглежда повече от всякога утопична, дори наивна. Минорните нотки, доловими в доста от неговите стихотворения, в които тази идея е основна, издават съмнението му в нейната постижимост. Но въпроса, с който започва една от най-известните му и ранни творби – „Размисъл“ ( „Ако няма какво да дадем на света, / за какво сме родени?”), Владимир Башев сигурно щеше да продължи да задава и на поколенията, който дойдоха след неговото, независимо че отговорът им вероятно би бил твърде различен. Той самият прекрасно знаеше за какво бе роден и това разбиране беше изворът на неговата вътрешна сила и на вдъхновението му.
Н. П. Знае се, че Владимир Башев е бил не само почитан, но и обичан от връстниците си. На какво го отдавате?
На всичко онова, което казах дотук. Талантлив, благороден, ерудиран, почтен, идеалистично устремен. Спокоен, предан, щедър съобразно надареността си, т.е. много. Как е възможно да не почиташ и да не обичаш такава личност?
Н. П. В точните науки като математика, физика, химия и т. н. основните закони носят имената на своите откриватели. Не само избраница и житейска спътница на Владимир Башев, а самата творческа личност, авторитетен интелектуалец – как бихте формулирали открития от него поетичен (и етичен) закон?
Той самият го е обозначил като „прекрасната зависимост“ – на словото от идеята, на индивида от нравствените ценности и високия морал, на творчеството от необходимостта за трайно и обществено полезно присъствие в литературата и живота.
Н. П. Виждате ли в днешната пъстра като пачуърк българска поезия нещо от душата и духа на Владимир Башев?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос по-детайлирано, защото не следя редовно българската поезия. Стремя се да откривам днешните Ј образци в периодични издания и в сборници, за които до мен стига някаква информация. Впечатлението ми е, че не само нашата, а и европейската, може би дори и световната, се намират понастоящем в сериозна криза. Не само свръхпроизводството на стихотворения, разпространявани и чрез социалните мрежи по-скоро с характера на средства за социална комуникация, отколкото на художествени творения, не само самодейността, улеснявана от компютризирания ширпотреб, не само езиковото нехайство и полуграмотността на онези, които би следвало да ограмотяват, водят според мен до този упадък, а и фактът на пребиваването ни в преддверието на нов свят или на нови светове, което ни изпълва с очакване, по-скоро мъчително и тревожно, отколкото радостно. Ще съумеят ли истинските творци, разбира се предимно младите, да създадат изкуството, което ще им обезпечи входен билет за тези, все още заключени пред тях, врати? Ще издържат ли те проверката на неизвестното отвъд праговете им? Умението да се създава пачуърк изисква не само сръчност, а и усет за хармония, талант за създаването на въздействащи композиции чрез съшиването на парчета от различни материи и във всевъзможни цветове. Иска ми се да вярвам, че законът за „прекрасната зависимост“, ръководен в поезията на Владимир Башев, вече е втъкан в поезията, призвана отново да ни спаси.