Творческата личност има малко власт над собствения си живот.
Тя не е свободна, а е окована и обладана от своя демон.
Карл Юнг
ЛЮБОВ ЗАВИНАГИ
Бела не можеше да се съгласи нито сега, нито преди много години, когато за първи път се докосна до философията му. Чете го веднага след Фройд, уж негов ученик, но отрекъл се от него и обърнал посоката на сто и осемдесет градуса. Да, можеше да признае, че е обладана и дори разпъната на кръст от своята любов към книгите и писането си, останала непроменена още от детството, още от четиригодишна, когато по-голямата й сестра я учеше да чете и да пише. Още от написването на първото си стихотворение в трето отделение, избухнало в нея като гейзер и излято на един дъх, бе й се сторило, че ако не го напише ще спре да диша, а после… се заредиха едно след друго преди да посегне и на прозата в гимназиалните си години и така е и до днес. А книгите ги поглъщаше една след друга и по всяко време и не всички бяха за възрастта й, но не ги изоставяше, докато не стигне края им. Четеше и нощем с фенерче под завивката, докато й забраняваха в детството, а по-късно където седнеше, все едно къде, в трамвай, тролей, автобус, разлистваше носената в чантата книга. Прибереше ли се вкъщи, чакаше нощта, когато дома им утихнеше, за да се залови с идеята на нов разказ или роман. Бе й потръгнало с отпечатването и на стиховете й, и на разказите й, дори един писател й се закани и й размаха пръст: „Много печаташ, момиче, но аз те следя!“ Беше се разсмяла, тогава още не знаеше, че съществува и завистта, и конкуренцията, и опитите да наскачаш другите. Е, признаваше пред мъжа си и дори пред още непораслите си деца, че вече се чувства и окована и напълно обладана от „своя демон“ според Юнг,. А според нея – смисълът на живота й, жаждата да вникне в дълбокото на човешката психика и я отрази като в огледало, голямата й любов към хората във време , в което се цени най-много умението да трупаш богатства, и с тях да владееш другите и да налагаш своята посредственост. А тя ! Бела? Носителка не само на името на дядо си, а и на умението му да засява най-хубавото жито на най-плодородната земя и да храни народа ни с най-качествения хляб. Никога не би се отрекла от потеклото си, както и не би се отрекла да вярва в хората, да им помага да се опознаят и да бъдат себе си. Както и не би се отрекла да им служи и с таланта си да открива и подкрепя талантливите, които в момента най-много се нуждаят от истинска подкрепа. Не да бъдат просто издавани, ако разполагат и със средства, а да бъдат насочвани да следват своя „демон“, според Юнг, който е много взискателен към тях и изисква да се откажат едва ли не от всяко щастие в живота си. Талантът наистина е разпятие, Кърт Вонегът чудесно го е описал в книгата си „Съдби по-лоши от смъртта“, но винаги е настоявал, че талантът трябва да се подарява на хората. И Бела, за която творчеството му бе като библия за нея, го бе следвала без думи в живота си и никога не би се отрекла от наученото от книгите му, както не би се отрекла и от „своя демон“, смисъл на съществуването й и който е по-силен и от самата нея и от всякакви забрани, дори от нейните собствени. И то във време, когато се цени най-много умението да забогатяваш, да владееш другите с парите си и с властта си над тях.
Тази нощ Бела сънува своя „демон“, не своя демон, а демонът на Юнг и гой ехидно я запита: „Ако трябва да избираш между децата си и това, което е смисълът на живота ти, какво ще избереш?“ „Децата си“, не се поколеба нито за миг, „но и трите следват своите „демони“ в киното, в превода и в рисуването. И са моето продължение!“
И внезапно се събуди. Най-малката й дъщеря дръпваше завесите на стаята, където спеше, за да нахлуе и при нея слънцето с ярката си животворна светлина.