ПЛАМЕН ПАНЧЕВ
Не мога да замълча.
Като носител на Голямата награда в Първия национален литературен конкурс за творби, посветени на Никола Вапцаров, проведен във Варна през 2019 година, се чувствам лично засегнат от опита да бъде спряно присъждането на държавната награда за поезия „Никола Вапцаров“.
Аз не бих спорил с неговите политически убеждения. Те са били неговото верую, неговият начин да разбира света и времето, в което е живял. Това е част от неговата личност и от неговата съдба.
Но политическите убеждения не могат да отменят поезията.
Защото той не принадлежи само на България. Той принадлежи на света.
Има я неговата поезия — превеждана, четена и преживявана отвъд границите ни.
За мен той е българският Лорка — поет, превърнал драмата на своето време в поезия, която надхвърля времето.
Аз получих тази награда като поет. Не като политик и не заради политически убеждения. Получих я за поезия.
Затова не мога да приема опита днес да бъде спряно присъждането на държавната награда, носеща неговото име.
Историята може да се обсъжда. Политическите убеждения могат да се приемат или отхвърлят. Но голямата поезия не се отменя с политическо решение.
Не се заличава поет от историята, като се заличава името му от една награда.
Като негов лауреат казвам ясно:
Против съм спирането на процедурата за присъждане на държавната награда „Никола Вапцаров“.