СОЛАРИ
Запомних ви с ръце опалени
от южно слънце, сол и мъжки труд,
превили гръб, с очи отправени
в кристалите, изгрели с вик нечут.
Край сините квадрати със вода
се ражда вашата надежда.
Над тази разграфена синева
се спуска мълком слънчевата прежда.
През зноя тих на месец юли
тя пие с бавни глътки сладостта. . .
През август зрее на гранули –
стаената горчилка на солта.
И тръгват в дървени колички
въздишки бели с дъх на сол. . .
По пътечки тънки като жички –
скрибуцат колелата в си бемол. . .
И спират уморените нозе
на поморийските солари
пред бели дюни, под лятното небе,
за да отдъхнат между две цигари.
РЕЦИТАЛ
До летния театър в Анхиало,
антично врязан в скалите на Поета,
след много изгреви и залези,
обжари с огън душата ми до бяло
една жрица, на Касандра – пророчица сестра…
Избягала от земната си суета,
една жена говореше с морето…
Във фокуса на своите ръце
събра за миг очите ни
и в здрача син на август
под миглите ни трепкаха звезди…
„Ела широко освети. . .“ –
мълвяха устните във мрака
и с музика небето се изпълни.
Морето се заслуша…
Вълна приплисна и зачака…
Лицата бледи молитвено мълчаха
пред химните ѝ властни…
Във въздуха
целуваха се лудо думи…
И огнени езици
затрептяха помежду ни. . .
РОМАНС
На Пенчо Чернаев
. . .И пак старите цигани,
и пак две китари,
и пак очи немигнали,
и пак болките стари.
И плаче душата искрено,
и чоплят я старите рани
край едно огнище разискрено
между две далечни гари. . .
За миг само спряла в ъгъла,
като зъзнеща есенна птица
от толкова пролети лъгана
край една пробита паница. . .
. . .И всичко изтича, отива
под едно облаче бяло,
остава сълзата щастлива
и сол под очите изгряла. . .
УТЕХА
За хляб, вода и слънце, превивам още гръб,
покорен и незнаен под усмивката на Бога…
Сломен от земни грижи по прашния си път,
ще свърна някой ден щастлив към гроба…
С очи отворени към звездните полета
душата ми натам ще тръгне сита…
След време ще притихне на някоя планета
и с Бога ще вечеря под слънчевата пита.
ПРЕДЕСЕН
Синият балон на лятото се спука.
Млякото изтече и небето побеля. . .
Вятър есенен във клоните изпука.
Слънцето заплака и гората пожълтя.
Едри слънчеви монети
сипнаха се изведнъж. . .
Цялата земя засвети
подир този златен дъжд. . .
Настроение
Скърца
в душата ми
пясък.
Залезът
мята стрели.
Над морето
капят мъгли.
Във вълните –
рибен отблясък.
Бързо идва нощта.
Сънят ми
отива да спи.
ПО УЛИЦАТА
Все в болките
на хората се взирам …
И виждам
в очите им
ужас и тъга.
И питам се,
без да се спирам –
къде изчезна радостта?!
Усмивките угаснаха
като светулки.
Дни и нощи,
изпълнени с болка …
Девойките
не стават вече булки,
сбъдват се думи
на Пророка …
На ръба живеем
и стари, и млади.
Старите са уморени.
Младите с куфари
по аерогари …
Живот в чужди сгради.
Ветрове ги брулят
по чужди тротоари …
По улиците строги,
забравени бездомни –
изхвърлени,
като смет
от люде алчни,
вероломни,
за които
само парите имат чест.
И тази болка
в мен расте.
От години тлее.
Трупа се
със тонове в мен.
Омръзна ми.
Така не се живее.
Очаквам с надежда
последния си ден …
БРОДНИК
Бродник
броди
през дни
и нощи
с очи
обърнати
към света
на тъмнината …
Денем
с котките
говори –
с поглед, впит
в земята.
Нощем,
щом деня угасне,
свива се в някой
тъмен ъгъл.
В глуха доба
слуша
на бухала словата …
И така
въртят се дните
и нощите самотни.
Броди той
с мечти
в торбата
между хора
и животни.
В пусти къщи
се събират
всички бродници
за празник.
Често
със бутилка бира,
много пъти
със стомаси
празни …
Бродникът
ръка към никой
не протяга.
Сам си търси хляба …
И така,
докато
смъртта го грабне
със усмивка блага …
ИМИГРАНТ
Върви
по булеварда тих
на възраст мъж
в модерно облекло.
В главата му
лудува стих,
в душата му
върти се Виенско колело.
И спомени летят
във кръг,
и песен циганска
звучи.
Гергьовска люлка
под стария дъб
връща го
в онези млади дни,
в къщата на родните деди.
И няма как
от корена си да избяга,
от онази панаирна суета,
когато цялото градче се
стяга
да празнува и посреща
роднини от близките села …
Но празника
е жив и тук,
живее в него,
крепи го и в чужбина.
Край Темза
нижат се ден и нощ.
Минават година
след година,
но той живее в Лондон,
като гост …