Прочела съм няколко новели, не малко разкази и стихотворения, дори романите „Епитафия за небе“ и „Роман за птици и хора“ от поета Емил Енчев. Слушала съм песни по негови текстове, качени в музикалните сайтове, за да открия топлината на българската жарава… Онази жарава, която топли душите ни и предизвиква размисли, за да се чувстваме истински българи…
В издателство „ Български писател” излезе третият роман на Емил Енчев със заглавие „Коледен гроздобер” – своеобразна сага за дългия и крадлив преход на демокрацията българска. Действията в сюжета на романа са динамични, въпреки че описанията на героите са кратки, но силни, защото Емил Енчев умее да разказва с увлекателна вещина. В романа „Коледен гроздобер” е отразен животът на неговите герои, претворени в образите на Стойко, Ердин, Цанка, Влади, баба Стефания, малкия Стойко… С тези герои Емил Енчев умело използва вътрешния монолог. Въпреки кратките епизодични действия, романът се отличава с жива и плътна структура, постигната благодарение на специфичната ритмика и въображението на писателя Емил Енчев.
„Коледен гроздобер” се отличава и със своя метафоричност чрез употребата на поетични изразни средства в повествователната тъкан. А това прави книгата вписваща се към модерната литература, защото Емил Енчев се стреми да изгражда свой собствен стил.
Светост, болка и радост са вплетена в композицията на романа, защото образите на Дария, Саня и Бай Спас са носители на фолклорната етика на българщината. Сълзите на Саня в епизода „Час по България”, песента на Дария „Слънчице мило, мило – мамино” и разказът на Спас за прощъпулника и неговите думи, че „където ти хвърлят пъпа, там ти са корените” са жаравата, която още топли България и оцелелите корени на нейната земя…
Дарина КОЛЕВА