Юлий ЙОРДАНОВ
Малко или много са двадесет и пет години?! Отговорът няма да е еднозначен, защото, ако става дума за човешкия живот, то това е една малка частица от него. Но ако става дума за общество от хора – това си е значителен ареал на съществуване. А в случая се отнася не само за общество от не какви да са хора, а от хора, владелци на перото, дръзнали да дерзаят с него и да сътворяват делниците на немалко свои съвременници.
И тези перовладелци с дерзанията си пишат летопис, която след десетилетия, че и повече, ще будят паметта на поколения след тях. Творците са северозападняци и с делата си превръщат белия лист в летопис в слово и памет. Живеят в равнинното градче Мездра – на хвърлей място от гордия Балкан и от върха, където титанът на национално-освободителната ни революция Христо Ботев остави своите кости в името на свободата българска.
Разгръщам още прясно отпечатената книга „25 години литературен клуб „Христо Ботев“ – Мездра“ и, вторачвайки се в текста, се солидаризирам с изповедта на нейната авторка Светла Дамяновска.
„Когато осъзнах, че през 2026 г. се навършва четвърт век, откакто е учреден литературният клуб „Христо Ботев“ към НЧ „Просвета-1925-Мездра“, както и че през всичкото това време аз бях неговият несменяем председател (въпреки че длъжността е изборна), реших, че трябва да напиша историята му до този момент – да обобщя това, което архивът и спомените ми съдържат. С интерес препрочетох цялата документация, припомних си радостта и триумфа от постиженията, огорчението и унинието от неуспехите, скръбта по починалите приятели… А когато се разрових във фотографиите, запечатали моменти от клубните мероприятия, сякаш отново преживях всяко едно събитие.“
Усещам, че на авторката не ѝ е било никак лесно да напише тази книга, пълна с документи и хроникални записки за събития и факти, случили се през един четвърт век от житейския стаж на творците от клуба. Наистина, изминалите години са пълни с множество рецитали, участия в конкурси и спечелени награди от тях. А всичко това – нали се сещате – че е свързано с изобилие от преживявания, трепети, вълнения… Е, и разочарования, ала такъв е животът: вървеж по планини и долини, наситен с много емоции, с високи температури на литературния термометър.
Не ще и съмнение, че, за да напишеш такава книга, трябва отново в паметта си да възкресиш изминалия път. Документалната основа, илюстрирани с цветни снимки от случилото се, говори за един бурен творчески живот. „Разгледах всеки от почти 10-те си мандата (последният е незавършен) и се постарах да бъда безпристрастна – продължава изповедта си Дамяновска.. – Позволих си да придружа всяка глава и с кратко обобщение за времевия период и тенденциите, които бяха характерни за него. Не пропуснах предисторията на клуба, направих и равносметка. Това издание е моят принос към историята на НЧ „Просвета-1925-Мездра, защото литературният клуб „Христо Ботев“ е създаден като един от творческите му колективи и продължава да бъде такъв и днес.“
Написвайки историята на клуба, Дамяновска сторва и един дълбок поклон пред сътвореното от участниците в него. Хубавото в този жест към историята на читалище „Просвета – 1925“ и пред стотиците безуморни пчелички, градили с медоносния си труд историята на литературното дело в града с железопътния възел на транспортната панорама на родината.