Описание

Описание:

 

Антология „Мечтите“ събира най-доброто от членовете на СБП за периода на 2020 г. За да е равностойно представянето на поетите, редакторът Боян Ангелов е предпочел азбучния ред на авторите: от младата и талантлива Албена Фурнаджиева до утвърдения поет Янислав Янков. Това е книга на високата емоционална температура, на откровения разговор за изгубените ценности, но и за мечтаното, което изпълва с жизненост новите поколения. в поетичния разговор младите не отстъпват на по-опитните по образност, характер на заявената позиция и въздействие на езиковата магия в нейната цялост. Тук читателят няма да бъде подтиснат от еднообразието на една тема или един стил – авторите се надбягват в стремежа към разнообразие, за да изявят себе си в духа на времето чрез вторично напластяване на познание, интуиция и талант. Своя територия имат класическият и свободният стих, експерименталната поезия и фрагментарността. Градският пулс в неговата неравноделност е отмерена от Ангел Симеонов, философската проекция на съвременността диша в стиховете на Атанас Капралов и Георги Константинов, любовта без маска се явява в строфите на Елка Няголова, Ахмет Емин Атасой, Камелия Кондова и Виктория Катранова, социалният бунт е привилегия на Ивайло Диманов. Сред доайените на родната поезия откриваме Найден Вълчев, Александър Михайлов, Матей Шопкин, Христо Ганов, Борислав Геронтиев, Атанас Звездинов, Петър Анастасов, както и няколко значими автори, които наскоро отлетяха да пишат в облачната тетрадка: Петър Караангов, Ивайло Балабанов, Никола Инджов, Славимир Генчев, Андрей Андреев, Петко Огойски, Христо Черняев, Сергей Комитски, Лъчезар Еленков. Общо в сборника участват 193 автори.

 

От антологията:

 

Борислав Геронтиев

 

При толкоз песни и поети,

земя,

ще чуеш ли и мен?

Във слънцето ти хляба свети

и озарява моя ден.

 

По-ведър от планински вятър,

от глътка изворна вода –

с безмълвието на житата

вървя към срещата с дъжда.

 

Не бързам –

всекиго да чуя

и всеки да ме разбере.

За песен сбирам прости думи –

тъй както здравец се бере.

 

Наесен – винаги последен –

като най-есенния клон:

от сладки плодове приведен,

ти правя мълчалив поклон.

 

 

Съставители:  Иван Есенски и Петър Андасаров